Виктория Маринова е наш дългогодишен доброволец на различни инициативи, събития и фестивали в България и чужбина, а в момента се занимава с комуникации и онлайн представянето на СиВиЕс в социалните мрежи. Последната година прекарва като дългосрочен доброволец в международния секретариат на Ес Си Ай (SCI International) в Белгия, а преди това можеше да я засечеш няколко години поред като отдаден доброволец-киноман на София Филм Фест, Sofia MENAR и други фестивали, както и като координатор на различни социални инициативи, образователни лагери и семинари. Опитът й като доброволец и работата с доброволци са й показали, че доброволчеството има положително влияние върху индивидуалното и професионалното развитие на човек. Ето какво ни сподели:
credits: Anna Garforth
Винаги съм казвала, че да си доброволец е едно от най-хубавите неща, които могат да ти се случат. Да си доброволец може да означава много неща – краткосрочен, дългосрочен или само за един ден, темата и каузата могат да бъдат разнообразни и различни. От това да доброволстваш два часа като разходиш възрастни хора в парка, през две седмици на филмов фестивал, до една година работа в сферата на образователни и младежки програми. Да си доброволец е начин на мислене, че правиш нещо хубаво и че то е от значение. Самата аз съм добороволец в СиВиЕс от четири години и това стана причина да се запозная с едни от най-близките ми приятели в момента, да ми се случат невероятни истории и да запълня така наречените “дупки” в сивито ми. Доброволчеството ме е развило, обогатило и вдъхновило. През последните години доброволчеството, в смисъла на “работа без пари”, се превърна в огромна част от професионалния ми опит. Безценен опит, който се разпознава от организации и компании. Доброволчеството е от значение не само за постигането на вътрешно удовлетворение и личностно развитие, но и на кариерен растеж. Без значение дали си студент, току-що завършил, млад професионалист с кариера или търсещ такава, доброволстването може да бъде онази липсваща съставна част, за която дълго си се оглеждал. Ето защо, според мен, доброволчеството влияе положителното на кариерното развитие (а и не само).
Намираш нови приятели и съмишленици, като междувременно разширяваш мрежата си от контакти
Ако някой ме попита кое е най-хубавото на това да си доброволец, винаги казвам “хората”, по-точно приятелите. Доброволстването за дадена кауза или събитие е предпоставка да срещаш хора, близки до твоите интереси, а доста често и близки до сърцето ти. Същите тези хора, с които първо се запознаваш на среща на доброволците, после се оказват твои приятели във фейсбук, а накрая и добри такива извън мрежата. Без да се налага да раздаваш визитката си и да се представяш в пет минути, онези същите доброволци, които си срещнал за първи път преди три-четири години могат да се окажат връзката между теб и новата ти работа. Така например един от бившите ми работодатели се свърза с мен чрез приятелка доброволка, която ме попита дали бих се включила в организирането на партита за необвързани, тъй като съм комуникативна и социална. Друга приятелка (отново доброволка) пък ме покани да организираме заедно с още няколко ентусиасти NE Fest – малък фестивал за независимо изкуство. Сетила се за мен, защото знае, че се интересувам от култура и изкуства, а освен това имам опит като доброволец на различни фестивали. Няколко месеца по-късно фестивалът беше факт. Убедена съм, че нищо от това нямаше да се случи, ако не бях доброволствала.
Работиш в екип в естествена среда, не по задължение, а по избор
Доброволчеството винаги е свързано с работа в екип – дали ще е екипът на дадена конференция или онези няколко човека, които искат да раздадат безплатни дрехи на нуждаещи се хора, зад всяка инициатива стои екип. Много често доброволците са повече и от самите организатори, затова ги разпределят по дейности и заявено свободно време. Работата в малки екипи се случва естествено и всички са изключително отворени и позитивни. Разбира се, може да попаднеш и в конфликтни ситуации, но те лесно се овладяват от координатор доброволци. Ако пък случайно се окаже, че си зает точно в този ден, в който си казал, че ще бъдеш на линия, винаги се намира някой свободен доброволец да те замести. Колкото и различни да сте, всички работите за една кауза, която подкрепяте и харесвате. Колкото по-дълъг е периодът на доброволстване, толкова повече учите един от друг. В крайна сметка всички сте доброволци по избор, не по задължение, което прави работата в екип често пъти забавление в екип.
Усвояваш нови умения и компетенции в процеса на “добротворство”
Една година работа в “Аз чета” – независима медия за литература и книги, ме научи как се пишат новини и статии. Научи ме колко е важно да си актуален, защото в медиите никой не чака сутринта, за да публикува дадена новина. Нямаш работно време, но пък желание и ентусиазъм имаш в излишък. Така от любов към литературата започнах да пиша за книги, уж на шега, а накрая се оказва, че да се занимавам с писане и медии е нещо, което бих искала да го правя и занапред. Първата ми истинска работа в медия се оказа на доброволни начала, но пък ме срещна с невероятни хора, научи ме на занаят, екипност и ми даде професионален поглед. Обикновено рефлектираш над опита си и това, което си научил месеци по-късно, но е факт – чрез доброволстване може да научиш много нови неща, без дори започваш с тази нагласа. Като всяка работа – и тази те учи. “Доброволчеството развива и умения за общуване, организиране, управление на времето, както и знания в специфични области.”
Доброволчеството може да промени посоката, която си избрал и да ти покаже друга
Кой би помислил, че тъкмо това, което правиш без пари, в свободното време, ще промени посоката на това, с което се занимаваш в момента? Доброволчеството ти дава възможност да откриеш не само нови приятели, но и нови интереси. Често се случва, че това, което правиш като доброволец е това, което би правил през цялото си време. Точно така се случи и с мен. Като студент по социология имах възможността да откривам нови страсти, с които ми се занимава и колкото и да обичах социологията, всички онези “извънкласни дейности” като доброволец ме отдалечиха все повече от нея, и ме доближиха все повече до онова, с което наистина искам да се занимавам. И по-важното – онова, в което наистина ме бива. Не е задължително да се случи същото и с теб, но със сигурност ще даде различна перспектива за кариерното ти развитие.
Работилница за изработване на оригами жерави и послания в малки бутилки, част от акцията в София към проект “Разбий стената: доброволчество за мир и човешки права”
Получаваш сертификати и препоръки
Точно така – “наградата” на доброволеца често пъти е под формата на сертификат или удостоверение за конкретната извършена работа. При по-дългосрочни доброволци в неправителствени организации работодателят-супервайзор би могъл да ви напише и препоръка. И двете са особено полезни при кандидатстване за работа или университет. Те са онази част, която подплатява сивито ви и са заявка за мотивацията и компетенциите ви. Като едногодишен доброволец (ЕДС) в Ес Си Ай получих и препоръка – нещо, което понякога работодатели изискват при кандидатстване за работа. А дори да няма такова изискване, винаги е по-добре да имаш една под ръка. Все повече компании обръщат внимание на това, с което си се занимавал „извън“ професионалните ти задължения и намират за плюс опитът като доброволец.
Щастлив доброволец по време на ЕДС проекта ми в SCI, Белгия
Възможност да практикуваш чужди езици, което повишава увереността и самочувствието
Да преподаваш английски език на деца бежанци, да помагаш на екипа с гости за международен филмов фестивал или да заминеш за две седмици във Франция, където заедно с други доброволци се включвате в реконструкцията на старо училище – всички тези възможности са чудесен начин да практикуваш чужди езици. Помня, когато за първи път отидох на обучение за лидери в Хърватска – беше едно от първите ми международни обучения, а самата аз бях изключително притеснена да говоря на английски език. Беше един малък вътрешен ужас, но въпреки това се опитах и започнах да говоря, макар и на развален английски. В крайна сметка никой не беше отишъл там, за да оценява езиковите ми умения. Така всеки път след това обучение излизах извън зоната си на комфорт и потеглях към следващия доброволчески лагер или семинар, изявявах желание да съм в екипа с международни гости на фестивалите в София и колкото повече говорех, толкова повече се усъвършенствах. Доказах на себе си, че е възможно и дори започнах да списвам двуезичен блог за преживяванията си в Белгия през последната година. Станах по-самоуверена и придобих самочувствие тъкмо благодарение на опита ми като доброволец и всичките ми пътувания.
Част от групата ни на лидерско обучение “It comes NATURally”, Босня и Херцеговина
Доброволчеството носи щастие и осмисля ежедневието
Доброволчеството канализира онези натрупани енергия и ентусиазъм в нещо смислено. Да си доброволец е двупосочна улица – колкото повече даваш, толкова повече получаваш – опит (всякакъв – професионален и личностен), приятелства, знания и умения, вдъхновение. Все неща, които влияят положително на личностното и професионалното развитие.
Доброволчеството буквално осмисля (а понякога и преосмисля) ежедневието, вдъхновява те и те мотивира. То може да носи това, което ти липсва през „останалото“ време, да е допълнение към това, с което си плащаш сметките, или да те държи във форма за следващото професионално предизвикателство. Във всеки случай доброволчеството е страхотен начин да прекараш свободното си време, носи щастие, а след това всичко останало.
Искаш да се включиш към някои от нашите инициативи и проекти, можеш да следиш за актуалните възможности на нашия сайт или във Facebook, Twitter или LinkedIn. Ако пък имаш нужда от допълнителна информация, виж на кого може да пишеш тук.
Български
English
Младежки обмен “Move It!”, Кечкемет, Унгария
В един момент аз се изплаших. Изплаших се, че датата на заминаването ни наближава. Не съм плакала за нито едно място, което съм напускала, както за това. Там забравих за дата, час, семейство и приятели….Все едно живеех в друг свят. Никога не съм изпитвала по-голямо удоволствие от това да ям зърнена закуска и да се храня с още 30 човека. А най-хубавото е, че без да искаш успяваш да научиш за чуждите култури и да практикуваш английския си език и езика на тялото. Много съм щастлива, че прекарах рождения си ден сред тези хора и те се постараха да оставят незаличима следа в съзнанието ми. Имах за подарък картичка, в която всеки един от участниците ми беше оставил красиво послание. Винаги ще я нося със себе си и ще си спомням тези прекрасни дни! Сигурна съм, че никой не може да направи толкова образно описание на това приключение, че да може човек да си го представи! Тези дни не могат да бъдат описани с думи, те трябва да се изживеят!
