През юли Гергана и Росена участваха в обучение “Invisible actors in visible acts” в Любляна, Словения. За това чудо, наречено невидим театър, Любляна и вдъхновението ни разказва Гери:
Престоят ни в Любляна, освен че изпълнен с многобройни положителни емоции покрай самото пътуване и тръпката от докосването до един прекрасен чуждестранен град като Любляна, беше вдъхновено от обучението – Invisible actors in visible acts. Какво значи обаче това заглавие?
В първия момент, когато го прочетох в имейла си, честно казано и аз бях озадачена какво ли би значела тази игра на думи между невидимо и видимо. Продължих да чета и се оказа, че става думи за т.нар. Невидим театър (Invisible theater). Това обърка съвсем представите ми и както всеки нормален човек би постъпил в подобна ситуация, реших да се поровя в Гугъл и да изясня неясното. Но едва когато пристигнахме на място в Любляна и обучението беше започнало, идеята за невидим театър ми се изясни подробно. Както всяко друго нещо, разбираш го напълно, когато започнеш да го практикуваш.
И така, когато пристигнахме в Любляна и след обичайното лутане с куфарите по улиците и разпитване за посоката, се оказахме пред вратите на един хостел, който беше нашата резиденция за следващите десет дена. Този хостел се оказа, че се използва за общежитие на студентите през учебната година, а през лятото стаите му се предоставят на туристи. И така след като изпитахме първите си впечатления от града, беше време да 
преминем към самото обучение. Участниците в обучението бяха 25-ма от Швейцария, Австрия, Германия, Словения, Сърбия, Косово, Черна Гора, Македония и България (демек интеркултурният обмен беше в силата си!).
Сутринта преди началото бях леко смутена от чувството за нещо непознато, но веднага след като започнахме, опасенията ми се изпариха и се почувствах удобно в кожата си. Темата за невидимия театър, първоначално чужда за мен, както и за почти всички българи, се оказа доста приятна и вдъхновяваща.
Invisible theater накратко представлява изиграна ситуация някъде в общественото пространство (на улицата, в мола, в градския транспорт и т.н.), в която наблюдаващите, т.е. гражданите, не разбират че 
това е нагласено и го приемат за реално случваща се ситуация. Всичко това се прави с цел да се представи на обществото в по-ясна степен определен социален проблем и да се провокира размисъл върху проблема. Все пак първата стъпка, за да се реши един проблем е да признаем на самите себе си, че той е там.
Invisible theater предава топката на обществото, за да могат хората да осъзнаят случващото се. В повечето случаи обсъжданите проблеми бяха дискриминацията, ксенофобията, расизма и изобщо всякакъв вид физически или психологически тормоз над определена група хора или индивидуален представител. Такива хора са емигранти, хомосексуалисти, инвалиди, просяци, наркомани и се стига чак до четирдесетгодишни неомъжени жени или пенсионери. Обучението се състоеше от няколко типа упражнения:
- Сценки, ситуации, подготвени от участниците върху определен социален проблем, които след това бяха обсъждани.
- Игри, които повишават настроението.
- Енерджайзъри и уорм ъп-ове, които имаха за цел да сплотят групата, да повдигнат духа или да успокоят ума и нервите на участниците.
В края на обучението всички участници имахме за задача да подготвим т.нар пърформанси по улиците на Любляна. Те се състояха в измислянето на проблематична ситуция, изиграването й в общественото пространство и след това обсъждане и даване на оценки върху резултатите от „представлението“. Тоест на практика усетихме какво значи невидимият театър.
Обсъждахме, дискутирахме, играхме като деца, забавлявахме се искрено, сближавахме се и в същото време у нас оставаше усещането, че сме част от нещо значимо и полезно. Всичко това в рамките на 10 дена. Накратко, след стягането на куфарите напът към София, останахме изпълнени с много позитивна енергия и приятни спомени от познанствата с интересни и мили хора. Същевременно ни радваше чувството, че се доближихме до една допреди непозната, но много впечатляваща техника – невидимият театър, който надявам се ще има бъдеще и в България.
Нека да завършим и с думите на Роси:
… ще се опитам да споделя и предам придобитите знания, да запаля искрата и у други хора! Това е смисълът.
Български
English
Както вече знаете, Си Ви Ес – България заедно с Информационния портал за неправителствени организации в България, Българския център за нестопанско право, Каритас България, Хабитат България и www.timeheroes.org набират доброволци в подкрепа на държавата (в лицето на министерствата на еврофондовете, транспорта и земеделието и храните) и на местната власт за възстановяване на област Перник след земетресението през май. Повече информация за кампанията тук>>, а защо има нужда от доброволци, прочетете тук. Коментари на доброволци може да прочетете тук и тук.
