Катерина разказва за своя първи младежки обмен в Словения от лято 2013. Темата на обмена е кино и човешки права, а скоро ще споделим с вас и видео материалите, които младежите сътвориха по време на обмена.

Младежкият обмен в Словения беше първото ми пътуване от такъв тип и трябва да призная, че не е имало момент, в който да съм съжалявала за него нито преди, нито след това. Всичко беше перфектно – от първия път, когато прочетох описанието на проекта, до момента, в който бях отново в родна София.

Тъй като по случайност и останалата част от българската група (с изключение на лидера) не бяха участвали в подобни дейности, съм длъжна да благодаря на изпращащата организация (Си Ви Ес – България), че бяха така любезни да ни подготвят какво предстои и да ни дадат всичката нужна информация за детайлите около проекта, което определено ни спести някои и други притеснения.

А що се отнася до самия младежки обмен – беше с-т-р-а-х-о-т-н-о! Да се запознаеш с толкова нови хора от най-различни държави и то, на всичкото отгоре, на твоята възраст, е тооолкова освежаващо. Можеш да видиш, че независимо какви културни различия съществуват, всички млади хора имат няколко аспекта, в които са еднакви – идеализма, надеждата за по-добро бъдеще, желанието за промяна и не на последно място – нестихващото желание за забавления!

По време на престоя ни имахме различни уъркшопове, които ни научиха на много за активното гражданство и за основите на кинематографията, но имахме и много игри, които ни сближиха и ни дадоха възможността да се опознаем по-добре и може би в по-голяма дълбочина. Както Платон сам е казал: „Можеш да научиш повече за един човек след един час игра, отколкото за година разговор”.

На четвърти ноември с куфар в ръка потеглих от Варна към София. Очертаваше ми се голямо пътуване, тъй като само няколко часа след пристигането ми в столицата, щях да се кача на автобус за Битоля, Македония. Причината поради която отивах бе обучението “Youth Peace Builders”. Малко преди 20.00ч., се срещнах и с другите две момичета от България – Ася и Сара. Заедно взехме билети и се качихме на микробусът. Вечерта се очертаваше дълга и макар да не подозирахме, пълна с интересни случки… Още на границата бе първата ми изненада, когато разбрах че е честа практика всички пътуващи да слизат, да вадят куфарите си и да показват съдържанието им. И преди бях ходила извън страната, но никога мерките за сигурност не са били така затегнати. Последва и кратък разговор, за какво отиваме, колко време ще останем, къде ще бъдем, какво ще правим. Всъщност тази част така и остана загадка за мен, дали бе разпит или любопитство от страна на граничните.

Тридесет минути по-късно отново се носехме по пътищата. С навлизането в Македония, страна в която никога преди не бях стъпвала, се почувствах изгубена във времето и пространството, сред тъмните, малки улици на населените места покрай които тихомълком минавахме, тишината и спокойствието, дойде и един интересен факт- трябваше да върнем часовниците си с един час назад. Час който при прибирането ни в България, отново щяхме да изместим, но този път напред-„губейки го“. Около 3.00ч., македонско време пристигнахме в Битоля. Шофьорът на микробуса ни, бе изключително мил да ни намери такси, с което предварително да се разберем, колко да ни вземе до хотел Сатор (Шатор), намиращ се в близкото село Тръново. Пътуването с такси бе отново малко приключение. Както по-късно разбрахме, характерна черта за македонските таксиметрови шофьори е карането бързо, спирането рязко и неспирното говорене по време на шофиране. Не след дълго пристигнахме пред хотел Шатор, а той бе излязъл като от приказка. Не много висок, но с изискан вид, бе заобиколен от хубав двор и зеленина, осветен на лунна светлина. Още при влизането, ни посрещна рецепциониста, подавайки ни ключ (който представляваше електронна карта), както и 3 папки с описание на обучението, баджове, тетрадки и брошура за Битоля. Очаровани, но и уморени, аз, Сара и Ася се отправихме към стаята си.

На другия ден към 15:00ч., започна и самото обучение. Имаше участници от: България, Македония, Италия, Испания, Хърватия, Чехия, Украйна, Унгария, Сърбия и Словакия. През следващите 7 дни след различни дискусии, проблеми, игри, опознаване, всеки един от нас научи по нещо ново. Обсъждахме проблема със сирийските бежанци в България и конфликтите породени от това. Също така корупцията, която е голям проблем навсякъде, не само в България, Италия и Македония… Засегнахме теми като дискриминация и неразбирателство породено от липса на достатъчно комуникация. Правихме театрални сценки в които показвахме ежедневните проблеми, които ни заобикалят и намирахме различни начини за справяне с тях. Изобразихме примерна страница от вестник, отразяваща нашумял конфликт в страната ни… Научихме какво означава “интелигентна група”. Както и кои са шестте шапки (типове хора) и как да разглеждаме една ситуация от шест различни гледни точки, оценявайки по-обективно чрез: емоции, негативна гледна точка, факти, положителна гледна точка, креативност и контрол. Разбрахме и как общуването до голяма степен може да разреши много проблеми, особено ако целите ни не се самоизключват, а напротив – успеят да се допълнят. Също така разбрахме, че театърът е добро средство за поставяне на проблем, особено когато успееш да включиш и зрителите в него, тъй като се въздейства емоционално на всеки участващ.

Вечерите бяха тематични – парти за добре дошли, представяне на организациите, представяне на различните страни, чрез презентации, видео, разкази, снимки и традиционни храни и напитки, филмова вечер, традиционна вечеря в Битоля, свободна вечер и прощално парти.

В един от дните имахме прекрасната възможност да посетим Битоля, но вместо това почти всички предпочетохме да отидем в Охрид. Видяхме известното охридско езеро, качихме се на корабче и прекосихме разстоянието от новата до старата част на града. Разгледахме няколко стари църкви, разходихме се по тесни, но уютни улички и бяхме зашеметени от красотата и светлините на фона на залязващото слънце. Последният ден в Битоля (12-ти ноември) бе мъглив и дъждовен, но не само навън. Участниците си заминаваха, а ние като последните тръгващи ги изпращахме. Тъй като имаше доста време до автобуса ни, едно от момчетата от Македония ни предложи гостоприемството си, и му отидохме на гости. Времето ни там премина неусетно и бързо. В 20:00ч, македонско време, тръгнахме обратно за България, изпълнение с добри впечатления и хубави емоции!

Разказ Детелина Иванова

На 14 ноември от 11:30 до 14:00 ч. организации от различни части на страната ще представят дейността си в читалище „Развитие” пред ученици и всички заинтересовани от града.

Дирекция Природен парк „Врачански Балкан” и Сдружение за доброволчески труд „Си Ви Ес – България” организират 3-дневен фестивал на доброволческите организации от страната. Събитието има за цел да предостави възможност на организациите да обменят опит и добри практики, да обсъдят взаимни съвместни инициативи.

В четвъртък (14 ноември) в читалище „Развитие” част от организациите ще представят своята дейност пред местната общност. След това ще се проведе двудневна работна среща в местността Учителски колонии.

Някои от организациите, които ще участват са Български младежки червен кръст (БМЧК) Враца, екологичните организации Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, Сдружение „Зелени Балкани” и Спасителен център за диви животни – Стара Загора; Сдружение„Отворено общуване”, работещи с хора с увреден слух; младежки организации от Монтана и Видин и региона.

Събитието се провежда в рамките на проект „Изпълнение на дейности за устройство и управление на ПП „Врачански Балкан”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и от държавния бюджет на Република България чрез оперативна програма “Околна среда 2007 – 2013 г.”

От дневния център за хора с психични страдания, който се намира в район Слатина, се обърнаха към нас смолба да рапространим следната информация.

Дневният център предлага на хората, които го посещават, възможността да посещават клуб по народни танци. В момента обаче клуба си няма ръководител и се търси доброволец, който да води занятията до края на годината. В него вземат участие само 4 посетители, но той е от изключително значение за тях.

Занятията се провеждат веднъж седмично за 1 астрономически час, като доброволецът може да се уговори с учасгтниците за точното време на провеждане в дизапозна от 10:00 до 16:30 ч., когато дейностите трябва да са приключили. Играят се народни танци, като потребителите вече са научили няколко хора. Водещият е свободен да предлага нови идеи или да подкрепи някакви интереси, възникнали в групата. Възможно е да се играят и други колективни танци.

Доброволецът не се очаква да има образование или опит в работата с хора с психични заболявания, но да може да танцува и да преподава на други хора. Той или тя ще бъде подкрепен от експерт (ко-водещ), който няма да се меси в самите танцувални занимания, но ще го/я подкрепя във взаимоотношенията му/й с потребителите и ще го/я въведе в начина на работа.

За повече информация желаещите могат да се обаждат на телефона на дневния център: 0879 835 417.

ДАРИТЕЛСКА АКЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ДРЕХИ И ВЕЩИ ЗА БЕЖАНЦИТЕ В С. БАНЯ

С настъпването на есента, всички започваме да се ровим за по-дебелите си дрехи, прибираме сандалите и решаваме, че не се нуждаем от определени вещи. Благодарение на вас и с общи усилия, месец по-късно, ние ще се върнем в с. Баня, за да осигурим една по-топла зима за бежанците.
Дрехите и вещите, от които има най-належаща нужда са:
-мъжки есенни и зимни дрехи и обувки
– дамски есенни и зимни дрехи и обувки
– дестки есенни и зимни дрехи и обувки
– бебешки дрехи
– играчки
– топли одеала и завивки, чаршафи

Дрехите и обувките, които дарявате следва да са чисти, в запазено състояние и съобразени със сезона. Ще сме ви благодарни, ако ги опаковате в здрави торби (черни здрави чували).

Къде и кога:

вторник (1ви октомври) – 15:00-20:00
сряда (2ри октомври) – 15:00-20:00
Социален център “Хаспел”, бул. “Мадрид” 8

четвъртък (3ти октомври) – 11:30-18:30
петък (4ти октомври) – 18:00-22:00
Социален център „Аделанте“, ул. „Гурко“ 27 (сградата във вътрешния двор)

Споделете събитието във фесйбук тук!

Ако имате въпроси пишете на mmkozha@gmail.com, evs.giorgia@ cvs-bg.org или позвънете на 0899722195

Инициативата се провежда със съдействието на „Си Ви Ес – България“, СЦ „Аделанте“, СЦ “Хаспел”.

Малко повече….

Благодарим предварително на всички дарители и участници в каузата! Мир.