Представяме ви разказа на Иван Добрев, който беше доброволец по Европейска доброволческа служба в Испания от май до септември 2013. Приятно четене:

Здравейте, мили приятели искам да ви разкажа за моите незабравими 5 месеца в Испания ……

Май месец е… Не очаквах, че ще замина за Сарагоса , Испания за 5 месеца , но получих предложение от Си Ви Ес – България за Доброволчески проект в Испания. Беше одобрена друга българка за този проект, но тя се отказа и ми предложиха на мен. Имах един ден да помисля и реших да рискувам. Обичам новите неща, новите приключения и съм способен да се гмурна в тях.

На 7 май ми беше полетът от София за Мадрид. Бях много уплашен, защото пътувам за пръв път и сам със самолет, но се молих на Бог постоянно да съм добре и да пристигна благополучно и така и стана. Справих се сам, пристигнах в Мадрид благополучно, купих си билет за град Сарагоса, взех автобуса и пристигнах в Сарагоса. Посрещна ме Алфредо от Централ Скаут Гриебал – асоциацията, за която ще бъда доброволец 5 месеца. Много добре ме посрещна…

Бях много заинтересован от всичко, хареса ми града, много. Настаниха ме в апартамент, в който ще живея с още две доброволки от Германия и Босна и Херцеговина. Апартаментът е много уютен и приятен…. Пристигнаха доброволките, запознахме се с тях -Тереза от Германия и Инес от Босна – много приятни момичета…. Трябва да подготвим няколко дейности за работа с деца и младежи и подготвихме 12 проекта – градинарство, фотография, рециклиране на хартия и разделно събиране, интернационална кухня, в която представих България с таратор и правене на мартенички, наркотиците, ХИВ и СПИН, правене на шалове, слънчева кухня и много интересни детски игри. Подготвихме всичко на испански и английски език. Имахме уроци с учител по испански два пъти в седмицата, по два часа, също ни помагаха наши колеги от офиса и наши приятели. Времето в Сарагоса бързо отлетя – два месеца бяхме в подготовка за работа и испански уроци. Срещнахме се с много нови хора, нови приятели – много приятни. Много партита заедно, много весело беше. Харесва ми живота в Испания -много е отворен, свободен и забавен. Представих на моите колеги и мои приятели – българско типично ястие – мусака, много им хареса.

Краят на юни е – заминавахме за Гриебал в Перенеите, там ни беше работата с децата. Гриеба е изоставено село в Пиренеите Северна Испания. Близо до границата на Франция с Испания, много красиво място. Всичко от каменно строителство. Работихме с много групи деца от Испания, Франция, Белгия и Германия… Децата много ни харесаха, опитахме се да им кажем много важни неща от нашата работа и мисля, че се получи. Представих им България с таратора и мартеничките – всичките бяха заинтересовани много и много се забавляваха- всички имаха мартенички.

Представихме Обучения за Наркотиците и СПИН – много важни теми за живота на младите, забавляваха се много. Също представихме слънчевата кухня, слънчевата енергия – как може да се използва за готварство също и уроци по градинарство имахме. Малчуганите от Испания много се забавляваха и по време на работа в градината – научихме ги как да садят, как да се грижат за една зеленчукова градина, много им беше интересно.

Фотография – много снимки направихме с децата, показаха какво мислят, какво харесват в техните снимки. Много групи имахме – на ден по 20-40 деца. Беше много натоварено, но се справихме и се забавлявахме. Всички заедно говорихме на английски и испански, колкото можем, но ни разбираха.

Гриебал е селище, в което можеш да се промениш. Обстановката е много натоварваща, много динамична, много работа през целия ден. Градинарство, готварство, аз помагах в кухнята много, правихме храна за 100 човека. За пръв път ми се случва да готвя за толкова много хора, но се справихме с главния готвач Хуан. Много забавен и луд готвач, с песни и танци готвихме. Също така той ме научи на испански рецепти – испанския омлет, който ми е любим – тортиля де патата – (скоро и в България:-).

Строителство – селището се реставрира, правят се нови каменни стени, лагерни кухни и бани, градинарство, почиствахме тревните площи и много други неща. Всяка година работи това селище и над 500 души са в процес на динамична работа. Много различни хора срещнах там, запознахме се с много – Росио от Барселона. Тя е скаут и беше при нас за една седмица като помощен персонал. Много близки станахме, тя ме покани в Барселона за 5 дена – много хубаво време си изкарах с нея, прекрасен  град е Барселона като една Приказка е и аз бях в нея. Бяхме на плажа, забавлявахме се, разходи ме из центъра, видях най-забележителните места в града и много ми хареса, бих повторил идването си:).

Два месеца минаха много бързо в Гриебал, много работа, много забавления, много неща се случиха и само за добро. Много съм доволен от себе си – благодаря на Бог, че ми даде тази възможност да бъда доброволец в Испания и да мога да науча нещо ново от живота и да мога аз да дам от себе си за хората – това е още по-приятно за мен. Благодаря много на моя ментор – разкошен човек е, винаги беше с нас, винаги ни помагаше с всичко, не ни остави за миг! Благодаря! Благодаря на моите мили, сладки колеги – Тереза и Инес, за добрата колегиална работа с тях, за разбирането им, за добротата им към мен. През тези 5 месеца аз живях с тях и бяхме като едно семейство – винаги заедно и всичко вървеше много добре. Няма да ги забравя никога и нека винаги бъдат така добри и професионалисти във всичко, което правят. Обичам ви!

Благодаря на всички скаути от Централ Скаут  Гриебал за тяхното приятелство към мен – прекрасни хора! И най-вече искам да благодаря на Наталия от Си Ви Ес – България – моята изпращаща организация. За мен този проект е незабравим и много полезен. Много неща се промениха в мен и за това Натали – ти си виновна и ще те обичам винаги. Благодаря ти, че имаш вяра в мен и ми се довери и мисля, че се справих и показах най-доброто от себе си в Испания, и много хора го оцениха. Благодаря и на моята директорка от учебен център Боровци – Джуди, че ми даде шанса и че повярва в мен да замина за Испания, за да мога да натрупам опит и след това да мога да започна работа с деца и да мога да помагам на нуждаещи се хора..

На всички едно голямо Благодаря……

Това са моите незабравими 5 месеца накратко – наистина незабравими за мен и много важни в моя живот. Пожелавам на следващите нови доброволци да не се замислят много както аз за един ден и казах – Да, искам! Направете го и ще усетите тръпката, не мога да ви я опиша, но ми се доверете. Отдайте се на работата със сърцето си и се забавлявайте на воля, учете много нови неща, рискувайте –

Животът е много цветен, Животът е една цветна градина ……

Испания остава в сърцето ми завинаги …..

07.05.2013 – 30.09.2013 Обичам ви, Ваш Иван Добрев , България

Мирише на есен и на печени чушки! Заповядайте в с. Влахи в Училището за природа на 21-ви и 22-ри септември да направим истинска лютеница – без Е-та и консерванти. Да се опушим с кеф на огъня, докато печем чушките и патладжаните и да се насладим на есенното слънце!

Всички са добре дошли стига да запретнат ръкави и да се включат в приготвянето на лютеницата!!!

Носете си ищах и хъс за работа, мотивация за печене, белене и мелене на чушки, мелене на домати и бъркане на смески, работни дрехи за цапане, шалтета, чували, палатки, топли дрехи и обувки, челник/фенерче.

Очакваме ви във Влахи в петък вечер. Тук може да разгледате разписанието на автобусите до Кресна. За идващите с автобус – превозът от Кресна до Влахи е предвиден в:

• петък вечер в 20.30 ч.
• в събота сутрин в 9.30 ч.

от спирката на площада в Кресна. Когато пристигнете, се обадете на 0887304414 или 0888 242192.

Разпространявайте сред приятели и познати!!!

Накрая имаме  една молба към вас – ако имате възможност, донесете някои и друг празен буркан (около 400 мл.) с вас, защото нашите запаси са на привършване.

Събитието във фейсбук.

Numbers of Syrian refugees and internally displaced people ©http://www.imap-migration.org

In a Jordanian town, I sat with a refugee family in their temporary house. The TV, which was the only fixture in an otherwise sparse and empty room, constantly showed violent images of the conflict, whilst the family talked, argued and gestured provocatively, in a manner that suggested, the situation was no longer of their making or within their control. Another family, in a similar room, had the blanket they had taken with them from Zaatari camp neatly on display, above their TV. A memento, of their escape of Syria, through Zaatari. A family member showed me a picture of his dead brother on his mobile phone, a victim of the violence. The families kept in contact with Family and friends in Syria, through a series of mobile phones.

A young man, who had fled Syria, told me he had been held by police in Jordan. They had told him he had two choices, he could go directly back to Syria or he could train to fight with the Free Syrian Army, at a camp in Jordan. After training he would be then sent back to Syria, to fight the government. The young man took a third option and is still ‘on the run’ in Jordan (..)

One family’s story

…One man, who had lived with his family in Zaatari, explained that Zaatari was like ?Hell?. No one wanted to be there and people were leaving the camp, saying, they would rather take there chances in Syria being bombed or shot, rather than be in Zaatari. His children told me they used to play football at home and had a computer but had to leave it behind. (..)

None of the family was in employment in Jordan, apart from the fourteen year old, eldest son. He was missing school and for a twelve hour day, working as a welders mate, he was receiving, two Jordanian dollars per day. To put the wage into perspective, I paid three JD, for an average bag of nuts from the local shop. His hands were dark grey from the oil and material he was using and he complained of being tired because of the long hours. The father lastly explained that the most uninspiring part of being a refugee was the boredom of being unemployed and the inability to provide for his family. Mother explained, the family had only left Syria with a few possessions and had very little means to even repair or sew clothes or things. I thanked the family for their hospitality and tea and said good night (..)

Refugees and locals

People are still very fearful of talking and having photographs taken, because of the fear of recriminations from the police if they return to Syria. They are now unsure of their futures and feel there are problems with the Jordanian people because of their numbers.

They are being extorted by bad business people. They are trying to blend into the local community but have no means to do so. Apart from Amir, the branch secretary of SCI Jordan, they have few friends amongst the Jordanians. Amir is their hero, has their confidence and they treat him like a brother.

Zaatari camp

We decided to drive to Zaatari camp and from a distance it came into view, a great swathe of white tents spread across the landscape. As we got closer the size of the camp (100.000 people) became very impressive. There seemed to be a mixture of simply built buildings and tents. We came in to the area close to the main road into the camp. I noticed there were lots of people on the road trying to hitch a ride into town. There were also a group of children trying to steal iron from a building site, the police were nearby but didn’t intervene.

Amir pointed to a family packing items into a car and explained they were escaping from Zaatari. I asked him how did he mean escaping? He said, people were climbing over the fence and escaping because they were disturbed by poor camp conditions. Bad water, no beds, poor sanitation, prostitution and violence were not uncommon on the camp. I have to admit, the man at the car looked around as we passed by him and he looked petrified with fear.

We went to the gates and a Jordanian guard told us we could not enter, he also told us we could not take photographs. We turned around in the car and headed back to the main road.

Back at the main road Amir stopped to give a ride to a family. They had just a few bags and as Amir drove he asked them questions. They had decided to leave because of the problems on camp. Stories were being told of the trafficking of young women to highest bidders in Saudi for quick marriages. Old men were paying a fee to marry women thirty, forty. fifty or even sixty years younger than themselves and claiming they were helping the family. Many marriages have been annulled because the man just wanted to take the woman’s virginity. The family in the car had a teenage daughter and were desperate to be away from the camp. Teenagers as young as Fourteen were being sold.”

С посещението си до Йордания Питър Полард сподели непосредствени впечатления за ситуацията със сирийските бежанци в Йордания и за работата на местния клон на Ес Си Ай в Йордания. Ес Си Ай ще изпозлва информацията, за да подготови Pathfinder mission, която ще се проведе по-късно този месец. Участниците в мисията ще споделят в доклад конкретни възможности за Ес Си Ай да стартира проекти в Йордания, които да осигурят доброволческа подкрепа и помощ за бежанците. Сред участниците в мисията ще има двама представители на Си Ви Ес – България. Очаквайте повече информация на нашия сайт!

През юни Люси и Маргарита, участваха в обучение за координатори на доброволчески лагер в Украйна. Ето какво разказва Люси за самото обучение:

“Обучението за координатори на доброволчески лагери започна още по пътя- с Меги си бяхме избрали наземен транспорт до Кримския полуостров и това не само ни отне доста време, но тества организационните ни умения – в страна, където най-разбираемият език е руски, всички са забързани и угрижени, и правилата за „движение“ в социума не са много ясни… Пристигнахме вече потопени в един друг свят на езика на тялото и „Сори!Сори!“

Обучението се проведе в Бахчисарай, туристическо градче, разположено край рекичка, с прекрасни скали, опасващи района и прохладен полупланински климат. Нашето хотелче беше в ориенталски стил и това ни дойде много добре, имайки предвид дългите сесии на трейнинга и пушилката от брейнсторминги, която вдигахме!

Нашите трейнъри – Юлия от Украйна и Мауро от Италия, се показаха като абсолютни професионалисти. Използваха визуализации за представянето на темите си, изхождаха от конкретното към общото и ни даваха много свобода в планирането и решаването на множество ситуации. Това много ми хареса, защото беше всъщност пряко свързано с нашите умения като бъдещи координатори на доброволчески лагери.

Групата участници беше пъстра – имаше участници от България, Украйна, Русия, Испания, Италия, Румъния, Сърбия, Грузия, Армения и Унгария. За първи път ми се случва да се заформи такава сплотена група- въпреки че имаше рускоговорящо мнозинство и четирима от участниците дойдоха по-късно, малкото свободно време прекарвахме заедно и неведнъж темите за разговор бяха продължение на темите, които трейнърите поставяха през деня.

Трейнингът накратко – започнахме с традиционните игри за опознаване, преминахме през очакванията ни, опита, който сме натрупали досега и нуждата от нови знания, която ни е довела на това обучение. Разговаряхме за отговорностите, които координаторите имат при провеждането на доброволчески лагер. Обсъдихме видовете лидерство – демократично, автократично и либерално и правихме интересни уъркшопи и дискусии на тази тема. Това беше всъщност една от любимите ми сесии. Първият ден – обсъдихме как да се справим със стреса и необичайните ситуации, така че да не стресираме доброволците при пристигането им в лагера. Разиграхме форум театър, в който видяхме всички гледни точки на всички страни. След това разгледахме различните типове характери, които се проявяват в групата и как те реагират в дадена ситуация или при взимането на някакво решение.

Другата ми любима част беше с игрите. Не толкова самите игри, колкото предназначението им и ясното им класифициране. Запознахме се с етапите, през които трябва да премине една група от доброволци и определящата роля, която има координаторът, за да се случи всеки един от тези етапи. На последно място, но много важна тема беше темата за конфликтите и тяхното разрешаване. Въпреки че бяхме повечето „обиграни“ участници, ние самите бяхме група и сякаш по поръчка, избухна конфликт точно по време на този уъркшоп. Така че Юлия и Мауро ни демонстрираха как на практика се постъпва в такива случаи. Една от участничките в трейнинга организира интересен театрален уъркшоп и всички разбрахме, че това е една дълбока и неизчерпаема тема, която живо ни засяга и интересува.

Разбира се, освен сериозните части имаше и веселяшки моменти, като интернационалната вечер, която се случи на два етапа- първо направихме игра за стереотипите- трябваше да познаваме кой стереотип с коя държава се свързва, след това малко представяне на интересни факти за кратко време и накрая- естествено – софрата. С гордост мога да кажа, че нашето сирене с лют червен пипер и шарена сол обра овациите. Защо сирене с подправки – ами – някой беше похапнал доматите и краставиците за шопската салата и сега половин Европа си мисли, че българската шопска салата е сирене на кубчета с пипер!”

Представяме ви поредната доза зареждаща ЕДС история – този път в Гърция, за месец и половина. Ако искате да научите повече за ЕДС (Европейска доброволческа служба) и да разберете как може да кандидатствате, разгледайте тази информация или се свържете с нашия координатор дългосрочно доброволчество Наталия Живкова на longterm@cvs-bg.org. Приятно четене!

Казвам се Тодор, на 29 г., от Асеновград.

През май и юни 2013-та година участвах в доброволчески проект в Гърция с екологична насоченост и споделяне на информация с обществото за един от по-хармоничните начини за живот с околната ни среда и Природата. Идеята на проекта беше да се изгради дом с естествени материали – дърво, камък и глина чрез комбинация от традиционни и най-модерни технологии. Мястото ще бъде демонстрационен център за строителни техники, използвани в близкото минало, както и за внедряването на неща, без които модерният човек не би могъл да си представи живота – като електричеството – осигурено чрез слънчев панел.

Друга цел на проекта беше създаването на зеленчукова градина в близост до еко-къщата. Използвахме модерна система за капково напояване и новаторска технология за покриване на почвата с дебел слой слама, която да намали изпарението на водата, както и да предпазва почвата от ерозия.

Последният етап беше представянето на идеята пред местното население, както и организирано посещение на над 150 деца от 6 до 11 г. възраст от училището в близкия град – Лефкада.

За мен този проект беше изживяване, което ме обогати и ми даде увереност, че се развивам в правилната посока. Уменията, които притежавам, там успях да приложа и доразвия, а и научих много неща, които ми бяха интересни и със сигурност ще са ми от полза. Комуникацията с хора от 8 различни държави, всяка със своята култура и специфичност, разшири мирогледа ми. Разбрах и много за себе си чрез общуването с другите.

Съзнанието ми пази стотици незабравими моменти с новите ми приятели от цяла Европа. Невероятно забавление и опит и то само за месец и половина!

Да работиш за изпълнението на един проект или една идея, която наистина ти харесва, е голямо удоволствие. Да си доброволец и да отдаваш от себе си, от своята енергия, когато чувстваш, че това е, което искаш да направиш, е наистина прекрасно. Пожелавам го на всеки!