Тя е скромна, трудолюбива и добавя винаги щипка креативност в това, което прави. Идва от живописното селце Болшая Саснова, а впоследствие се мести в Перм, където завършва своята магистратура по Европейска политика: лидерство и технологии.

В днешното интервю ви срещаме с Даша от Русия, която е една от нашите 6 доброволки по проект “Доброволчески кръгове” за една година.

Здравей, Даша, радваме се, че си тук. Това първото ти доброволчество в чужбина ли е?

Да, дори мога да кажа, че е първото ми голямо пътуване изобщо. Когато бях на 10 отидох на летен лагер в Украйна с брат ми и миналата година бях в Турция за 5 дни. Това е целият ми опит.

Как взе решението да дойдеш в София за една година, какво те мотивира?

Точно след пътуването ми в Турция, реших да отида някъде. Това стана някъде около Нова година, може би самият период провокира нуждата към някаква промяна у мен. Така че, когато се прибрах в Перм, реших да напусна работата си и да започна да търся възможности да отида някъде. По това време приключвах и с магистратурата си и това ме накара да осъзная, че нищо не ме задържа там, освен семейството ми, разбира се, но те винаги са стояли зад мен и ме подкрепиха и в тази идея.

Как намираш работата в Си Ви Ес, можеш ли да ни споделиш повече за дейностите, с които се занимаваш?

Намирам работата в Си Ви Ес за предизвикателна и интересна, защото имаме множество разнообразни дейности, в които трябва да прилагаш различни умения и познания. Наистина ми допада такъв тип работа, защото ти помага да се развиваш и да бъдеш по-адаптивен. За сега, най-силно съм ангажирана със София Филм Фест, но преди това се включих в преподаването на деца в бежанските лагери, организирайки събития за тях и за местната общност, както и работех заедно с участниците в обучения.

Срещна ли нещо наистина предизвикателно за тези 8 месеца откакто си тук?

Не бих казала. Може би просто различният начин на мислене на хората в началото на проекта.

Ако сравниш себе си преди началото на проекта и сега към финалната му част, имаш ли чувстото, че си се променила по някакъв начин?

Да, със сигурност. Най-малкото е, че подобрих английския си, станах по-уверена, открих много неща за различни култури и разруших някои стереотипи. Мисля, че станах по-отворена. Придобих някои професионални умения, сега мога да добавя към CV-то си български език на основно ниво, мултитаскинг, защото понякога работим в различни сфери едновременно, което е чудесно между впрочем, по-добра организация и умение за разпределяне на времето. В същото време, разбрах, че понякога съм много чувствителна и обръщам внимание на малки детайли, които обикновено е по-добре да пропусна. Предпочитам да не съм такъв човек или най-малкото – поне да се науча да скривам това. В момента работя в тази посока.

Би ли препоръчала ЕДС (в момента програмата се нарича Европейски корпус на солидарността) на човек, който за пръв път чува за програмата и според теб какви са най-големите й преимущества?

Всъщност вече направих това, препоръчах я в моя университет и също бях поканена на интервю в едно училище в Перм. Най-голямото преимущество е опитът. Преживяването да си тук, да работиш в мултикултурен екип, да пътуваш, да учиш. Всичко, защото те променя много.

Ако можеш да опишеш с 3 думи твоето преживяване до момента…

Просто го направи!

Имаш ли някакви идеи или план какво би искала да предприемеш след проекта си?

О, това е труден въпрос за мен. Ще се опитам да остана в ЕС и да си намеря работа, но като руски гражданин нямам такава гъвкава мобилност като доброволците от Европа, например. Така че, ще видим, надявам се, че ще се получи.

Би ли искала да отправиш някакви съвети към бъдещите доброволци?

Бъдете независими и използвайте всеки един момент, който имате. Аз изгубих много време, защото бях притеснителна, заради нивото ми на английски, мислейки си, че хората ще ми се присмиват, но това е наистина глупаво. Ако можеш да изразиш мислите си по някакъв начин, направи го, комуникирай.

Благодарим ти Даша! От целия екип на Си Ви Ес ти пожелаваме попътен вятър и късмет във всички твои бъдещи инициативи. 🙂

С приятели до Казанлък
на връх Бузлуджа
по пътя за фестивала “Balkan Station”
с екипа отпразнуваме моят рожден ден и този на Кат сред природата (ляво и дясно), с Гюзел по време на футволна среща между младежките отбори на България и Русия (снимка по средата)

Проект “Доброволчески кръгове” (2018-2-BG01-KA125-048262) е финансиран по програма Еразъм + на ЕС и Център за развитие на човешките ресурси

 Posted by Monika at 11:02 Доброволчески дейности, ЕДС новини Comments Off on Дария Чернишова – от желание към действие
 

She is humble, hard-working and adds a creative touch in everything that she does.
Coming from the picturesque countryside place Bolshaya Sosnova, she moves to
Perm where she accomplishes her Master degree in Youth policy: leadership and
technologies.


In today’s interview we are introducing you the 24-years-old Dasha from Russia
who is one of our six volunteers in the project “Volunteering circles”

Privet, Dasha! Thanks for having you here. Our first question to you is – Is this your first volunteering abroad?

Yes! Even more – it’s almost my first big trip abroad (smiling) Before, when I was 10 years old I was in a Ukrainian summer camp with my brother and last year I visited Turkey for 5 days. That’s all my experience.

How did you decide to come here in Sofia for one year? What was your motivation?

Actually, exactly after this trip to Turkey,  I decided to go somewhere. It was New Year’s time, maybe that’s why the feeling of necessary changes came.  So, when I came back to Perm, I took a decision to quit my job and started  researching opportunities to go. I was finishing my Master degree at the same time, and I realized that nothing keeps me there (except my family, of course, but they usually support me and this idea wasn’t an exception).

How do you find your work at CVS, can you tell us more about the activities you are involved in?

I found our work in CVS challenging and interesting, because we have different activities, where you have to use varied skills and knowledge. I really like such kind of work, because it helps you grow and be more flexible. For now, I’m mostly involved in SIFF (Sofia International Film Festival) organization, but before I participated in teaching kids in refugee camps, organizing events for them and the local community, worked with participants for training.

Was there anything really challenging for you during these 8 months since your coming here?

Not really. Maybe just difference between people’s way of thinking at the beginning of the project.

If you compare yourself before your project and now in the last part of it, do you think that you have changed and in what way?

Yes, for sure! At least, I improved my English level, became more confident, discovered a lot of new facts about different cultures and broke some stereotypes. I think that I started to be more open-minded. According some professional skills, now I can put Bulgarian language with a basic level in my resume (laughing), work in multitasking mode (because sometimes we worked in few different fields at the same time, by the way it was wonderful), scheduling and time management. But at the same time, I understood that sometimes I’m very sensitive and pay attention to tine details that usually better to miss. So, I prefer not to be such kind of person, or at least to learn how to hide it. Now I’m working on it.

Would you recommend EVS (ESC) to someone who had never done it before and according to you what are the greatest benefits of the program?

Actually, I have already recommended EVS (ESC) in my university and also I was invited for interview with one school in Perm where I promoted it. The greatest benefit is experience. Experience of being here, working in multinational team, traveling, learning. Everything, because it changes you a lot! (I guess, I’m very bad at standing out benefits (laughing))

If you can pick up 3 words that describe your EVS experience so far they will be…

Just do it!

Do you have any ideas or plans what you would like to do after your project?

Oh, it’s a very difficult question for me. I would try to stay in EU and find a job,  but because as Russian citizen I don’t have such flexible mobility as European volunteers, for example. So, let’s see and fingers crossed.

Are there any tips you would like to give to the future volunteers?

Be independent and use every moment that you have. I lost a lot of time, because I was shy with my English level and thought that people could have fun at me, but it’s nonsense. If you can express your thoughts somehow, run and communicate!

Thank you Dasha. We wish you the very best for all the new ventures, that life has in store for you!

with friends on a trip to Kazanluck
in front of the Buzludzha Memorial House
with friends on the way to Balkan Station Fest
On the left and right – during a short trip on the occasion of our coordinator Kat and my birthday, in the middle – with Gyuzel, supporting the youth soccer team of Russia

The project “Volunteering Circles” (2018-2-BG01-KA125-048262) is Co-funded by the Erasmus+ programme of the European Union and Human Resource Development Center (HRDC).


 Posted by Monika at 11:00 Доброволчески дейности, ЕДС новини Comments Off on Dasha Chernyshova – turning wishes to actions
 

She is 23 years old and comes from sunny Barcelona. A graduate in Psychology, with a sharp eye for the little details, passion for photography and never ceasing enthusiasm and curiosity to try new things (or to ask you another question).


In today’s interview we are happy to introduce you Sara, one of the 6 ESC volunteers in our team, part of the project “Volunteering circles”.

Hello Sara, will you tell us – is this your first volunteering project abroad?

Yes, it is. In Barcelona I was participating as an activist in the Amnesty International group of my university, but this is the first time I am doing a volunteering in a foreign country. Also I had lived abroad before because I did Erasmus during my third year of university. I was living in the Netherlands for 6 months and, actually, it was there where I found out about EVS. I was with some friends on a tour, we met a group of people who turned out to be EVS volunteers in Poland.

Nice and was it difficult to find a project to volunteer?

At the beginning I started looking for a project by myself. I would enter the European Solidarity Corps website and spend hours looking for projects. I remember that I was super picky, so I was like “not this one, not this one”. When I finally contacted an organization through the ESC platform, they didn’t even reply, so I started to look for more information and I saw that you actually need a sending organization from the beginning who helps you to find a project and everything is easier. Then I found out about Service Civil International Catalunya on Facebook and I saw they had some projects so I decided to contact them. A week later I had an interview, more like a meeting to see what I didn’t know, and what type of volunteer opportunities exited (there is more than ESC). In that same interview they mentioned that there was this project in Bulgaria. It looked really interesting and I had been in the Sofia before so we tried to see if I could still apply for it. My hopes weren’t high because the deadline had passed, but few days later they told me that I could send my CV and motivation letter. After a while my coordinator contacted me and we had the interview. Everything was in the last minute, so I felt very lucky and happy.

Did you have any hesitations whether to join this project or to find another one?

Actually no, because as I told you I applied for this one and I got in so I didn’t have any other project or plan in mind. I have to say that I really liked the project because it is very diverse in a sense – you have cinema, you have working with refugees, you have promotion of volunteering… and lots of activities that are in between. I was also looking for a specific approach, something that it looked like I could participate from the inside, because there are some volunteering projects that are only about being in the front line but in which you don’t take decisions at all. I wanted to be part of the decision making because I would like to work in the field of NGOs, social justice and human rights. I wanted to perceive first hands how it is to work in an organization like this, before continuing my studies.

Do you enjoy the activities you are involved in?

Yeah, I do. Of course there are always exceptions as there are a lot of different tasks, but usually you get more involved with the ones that you are more interested. I came thinking that I was more interested in the refugees’ circle, but then when they explained more each of them I felt that I was also interested in the circle about promoting volunteering.

Something that helped in that sense was that, in the beginning of the project we made a task division list and we put our names on the tasks we wanted to take part in. The tasks I’ve been more involved in have been promotion, content creation, communication, organization of events and management. Of course all of these related to the social field. It is really different the communication for company that sells yogurt, for example, than the communication for an NGO.

You are also very good in photography. I saw you at a lot of events doing the shots.

Thank you! Yes, I really like photography and I have a reflex camera which is really similar to the one of our office. So since I knew how it worked, most of the times I ended up being the photographer of the events. I really enjoy it, so I rarely get tired of taking photos. I also started to get curious about video making, so I’ve started to develop this skill a bit.

And how do you find the life in Sofia, was it difficult to adapt here in the beginning?

Not really… Bianca (fellow volunteer) and I arrived in the middle of July. It was very warm and we didn’t know so many people. A lot of people in general in the city they were in vacation, so it was pretty empty. In that aspect in the beginning I was like “uff”. Later when the other volunteers arrived it got better as you meet more people, you start traveling more and visiting other cities. We went to Varna, and we met some volunteers from other organizations across the country. As for the city, I had visited Sofia before in a trip and I really liked it. I don’t know exactly why, it’s different and that makes it interesting.

Was there anything challenging for you in your work, in your life?

In the middle of the project I had some family issues, I couldn’t go back to my family, it didn’t make sense just to buy a ticket, it was from one day to another, so I stayed here. It was hard, because when you are abroad sometimes it feels like you are in a parallel world, you think that back home the time doesn’t pass, but the thing is that yeah, it does and when you realize that it is a bit weird. On a personal level it was a hard moment, but I went to visit them a few weeks later so it was okay.

Do you feel that you had changed during these months?

Totally, yeah. I guess you don’t notice it so much in yourself but when I was back home some people told me that there was something different. I guess that is something that always happens when you travel or you get out of the comfort zone. You develop somehow, of course you change. I guess maybe you gain maturity and tools to work professionally. Also when you meet people from all over the world and with different backgrounds it always happens that you expand your mind more and you discover new ways to approach different subjects. I think it makes you more open in general.

What are your favourite activities during your free time?

I like trying a lot of things, I remember I tried yoga a couple times but I didn’t succeed (laughing). Then I also I tried ceramics, because I had never tried it in my life so I was really curious. I found a place that is really close to my house, it is a studio run by a woman. She taught me how to use the wheel and everything. It is really cool to experiment ceramics with your own hands. I hope I will able to go at least once again.

Have you tried something typically Bulgarian?

The food for sure: shopska salad, parlenka, sirene, liutenitza, tarator… What else… On the arrival training we had to dance the horo, but I don’t know if it counts because I didn’t dance so well, but at least I tried. We traveled a lot around Bulgaria and I guess that when you talk with local people and you spend time with them you also experience the culture. We also took classes of Bulgarian at Edno school. They taught us the language, but they also explained us some cultural things as the kukeri, the symbols for protection and Baba Marta.

What was the most interesting thing you got to know about Bulgaria?

Maybe the people. The few bulgarians that I met are pretty cool. I don’t know how to describe it exactly. In general the young people that I met have a nice sense of humour, they are friendly and easy-going, I don’t know, I like them.

What are your favourite places in Sofia?

Let me see, there is a vegetarian restaurant that we discovered that I love, Dream house. I have only been there a couple times but I like how cozy it is. And the parks, I have lots of good memories in Borisova gradina, laying on the grass with my friends. I’m sure there are more… probably a place with food or beer (laughs).

Are there any tips you would like to share with the future volunteers?

For what I have experienced and also heard from other organisations – I would say apply, do it, but first get well informed about the organization. Try to contact previous volunteers from the project. Each organization has its own way of managing itself and handling situations. Apart from the experience and the work you should have clear what are the things that they are providing, because I know that some volunteers had bad experiences with the accommodation for example. So in order to avoid it, try to become informed beforehand. But apart from that – do it, do it (smiling).

With Dasha and Gyuzel (also volunteers in the project)
going to watch “Lion King” with Biance (another volunteer in the project)
Halloween party at OPEN SPACE
on a trip to Macedonia with volunteers
with the participants in the Human library in Plovdiv
during the promotion of “DOBROFEST”

The project “Volunteering Circles” (2018-2-BG01-KA125-048262) is Co-funded by the Erasmus+ programme of the European Union and Human Resource Development Center (HRDC).

 Posted by Monika at 11:25 Доброволчески дейности Comments Off on Sara Coll Lopez – to embrace with trust the unknown horizon
 

Тя е на 23 години и идва от слънчева Барселона. Има бакалавърска степен по Психология и се отличава с око към детайла, страст към фотографията, нестихващ ентусиазъм и любопитство да пробва нови неща (или да ти зададе още някой въпрос.)


В днешното интервю ти представяме Сара, една от нашите 6 ЕКС доброволки, част от проекта “Доброволчески кръгове”.

Здравей, Сара, това ли е първият ти доброволчески проект в чужбина?


Да, моят първи е. В Барселона участвах като активист в групата на Амнести Интернешънъл в моя университет. Но това е първият път, в който осъществявам доброволчество в чужда страна. Живяла съм също така в чужбина преди това, защото заминах по Еразъм в трети курс от следването ми в университета. Живеех в Нидерландия за 6 месеца и всъщност там научих за ЕДС. С няколко приятели бяхме на пътешествие и срещнахме група от хора, които се оказаха ЕДС доброволци в Полша.


Супер, а беше ли ти трудно да намериш доброволчески проект?


В началото започнах да търся сама. Прекарах часове, разглеждайки проектите на сайта на Европейски корпус на солидарността. Спомням си, че бях доста придирчива “не този, не този”. Когато най-сетне изпратих запитване до една организация посредством ЕКС платформата, те дори не ми отговориха, затова започнах да търся повече информация и видях, че всъщност трябва да имаш изпращаща организация от самото начало, която ти помага да намериш проект и всичко е много по-лесно.

След това открих Ес Си Ай Каталуния – Service Civil International Catalunya, във Фейсбук. Те имаха няколко проекта, затова реших да им пиша. Седмица по-късно имах интервю, по-скоро среща, за да видя как е всичко и какви възможности съществуват. На интервюто с тях, те споменаха, че имат проект в България. Стори ми се наистина интересно, аз и преди съм била в София, затова решихме да видим дали все още мога да кандидатствам. Нямах големи надежди, защото срокът беше минал, но няколко дни по-късно ми казаха, че мога да си изпратя биографията и мотивационното писмо. След известно време моят координатор се свърза с мен и проведохме интервюто. Всичко беше в последния момент, затова се радвах и се почувствах като късметлийка.


Имаше ли някакви колебания дали да се включиш в този проект или да потърсиш друг?


Всъщност не. Както ти казах, кандидатствах за този, бях приета, затова нямах друг проект или план като вариант. Трябва да призная, че наистина този проект ми хареса, защотото е много разнообразен – има кино, работа с бежанци, промотиране на доброволчеството и множество дейности между тях. Това, което също търсех е възможността да се включа отвътре, защото има някои доброволчески проекти, в които не можеш да взимаш толкова много решения. Исках да бъда част от процеса по взимане на решения, защото имам желание да работя в НПО сектора, социална справедливост и човешки права. Исках да видя от първо лице какво е да работиш в такава организация преди да продължа с образованието си.


Харесват ли ти дейностите, с които се занимаваш?


Да. Разбира се, има винаги изключения, но като цяло ти се включваш в нещата, които те интересуват най-много. В началото си мислех, че искам да се занимавам повече с бежанци, но след това като се запознах повече с всеки кръг, ми стана интересен и кръга с промотирането на доброволчеството. Нещо, което беше полезно за нас, е че в началото си разпределихме задачите и написахме имената си за всяка задача, която искаме да опитаме. Дейностите, които ми се сториха най-интересни бяха промотиране, писане на статии, комуникации, мениджмънт и организиране на събития. Разбира се, всички дейности са свързани със социалния сектор. Съвсем различна е комуникацията за НПО от комуникацията за компания, която продава кисело мляко, например.


И фотографията ти се отдава също много добре. Ти отговаряше за снимките на редица от събитията.


Благодаря. Да, наистина обичам много фотографията имам рефлекс камера, която е доста сходна с тази в офиса. Знаех как се работи с нея и затова в повечето от случаите аз бях тази, която се занимава със снимките. Наистина ми доставя удоволствие, рядко се изморявам от правенето на снимки. Също ми стана любопитно как се правят видеа, затова започнах да усвоявам някои умения и за това.


А как ти се струва животът в София, беше ли ти трудно да се адаптираш тук в началото?


Не толкова..с Бианка (доброволка в същия проект) пристигнахме в средата на юли. Беше много топло и не познавахме много хора. Доста хора като цяло в града бяха във ваканция, така че беше празно. Впоследствие, когато започнаха да пристигат останалите доброволци, всичко започна да става по-хубаво, защото се запознаваш с повече хора, пътуваш, посещаваш други градове. Отидохме до Варна и срещнахме други доброволци из страната. Колкото до града, била съм в София и преди и градът наистина ми беше допаднал. Не знам защо точно, просто е различен и това го прави интересен.


Имаше ли нещо предизвикателно в работата, живота ти тук?


В средата на проекта имах някои семейни проблеми, не можех да се върна обратно в страната ми, нямаше никакъв смисъл от днес за утре да купувам билет, затова останах тук. Беше тежко, защото когато си в чужбина имаш чувството, че си в паралелен свят, мислиш че когато се върнеш обратно вкъщи времето не минава, но работата е там, че то минава и когато осъзнаеш, ти е малко странно. Беше тежък личен момент за мен, но заминах да ги видя няколко седмици по-късно и всичко беше наред.


Имаш ли чувството, че си се променила за тези няколко месеца?


Да, определено. Предполагам, че не го забелелчзваш толкова на себе си, но когато се върнах вкъщи няколко души ми казаха, че има нещо различно в мен. Предполагам, че това е нещо, което винаги се случва, когато пътуваш и излизаш от зоната си на комфорт. Развиваш в себе си нещо, променяш се. Предполагам, ставаш по-зрял и допбиваш повече професионален опит. Също, когато срещаш хора от цял свят от различна среда, винаги става така, че откриваш нови начини към нещата. Мисля, че това те прави по-отворен като цяло.


Какво обичаш да правиш в свободното си време?


Обичам да пробвам нови неща, спомням си, че опитах йога няколко пъти, но не бях много успешна (смее се). Опитах също керамика, защото никога преди не бях опитвала и бях любопитна. Открих място близко до вкъщи, студио, управлявано от жена. Тя ми показа как да използвам колелото и всичко останало. Много е готино да експериментираш с ръцете си. Надявам се, че ще мога да опитам още веднъж.


Опита ли нещо типично българско?


Храната със сигурност: шопска салата, пърленка, сирене, лютеница, таратор….Какво още….На обучението на идване трябваше да танцуваме хоро, но не знам дали се брои не танцувам толкова добре, но поне се опитах. Пътувахме доста из България и предполагам, че когато разговаряш с местните хора и прекарваш време с тях, също се докосваш до културата. Също посещавахме класове по български език в Едно училище. Преподаваха ни езика, също ни обясняваха културни факти например за кукерите, символите за защита, Баба Марта.


Кое е най-интересното нещо, което научи за България?


Може би хората. Българите, които срешнах са много готини. Не знам как да го опиша. Като цяло младите хора, които срещнах имат страхотно чувство за хумор, те са дружелюбни, не знам, наистина ги харесвам.


Кои са твоите любими места в София?


Чакай да си помисля…има един вегетариански ресторант, който открихме и който обичам, Dream house. Само няколко пъти съм била там, но ми харесва колко уютен е. Също парковете, имам купища страхотни моменти от Борисовата градина, лежайки на тревата с моите приятели. Сигурна съм, че имам още любими места…най-вероятно – такива с добра храна или бира (смее се).


Би ли искала да дадеш някакви съвети на бъдещите доброволци?


От това, което самата аз преживях и също чух от другите организации, бих казала – кандидатствайте, направете го, но първо се информирайте добре за организацията. Опитайте се да се свържете с бивши доброволци от проекта преди да кандидатствате. Всяка организация има свой собствен начин на мениджмънт и работа. Настрана от преживяването и работата, трябва да сте наясно какво точно ще ви предоставят, защото знам, че някои доброволци имаха неприятни преживявания с настаняването, например. Затова, за да избегнете всичко това, се опитайте да се запознаете предварително. Но ако оставим всичко това настрана – направете го, направете го (усмихва се).

С Даша и Гюзел (също доброволки в проекта)
Отиваме да гледаме “Цар Лъв” с Бианка (друга доброволка в проекта)
Хелоуийн парти в OPEN SPACE
пътешествие до Македония с още доброволци
с участниците от “Human library” в Пловдив
промотиране на ДОБРОФЕСТ

Проект “Доброволчески кръгове” (2018-2-BG01-KA125-048262) е финансиран по програма Еразъм + на ЕС и Център за развитие на човешките ресурси

 Posted by Monika at 10:23 Доброволчески дейности, Доброволчески новини Comments Off on Сара Кой Лопес – да прегърнеш с доверие непознатия хоризонт
 

Потопи се в атмосфера на спокойствие, споделеност и творчески дух, прекарвайки от 6 месеца до година в страната на шоколада, кристалните езера и величествените Алпи.

снимка: Thomas Young

Laebesschuel / School of life, Стекборн

Търси се 1 доброволец за 12 месеца от 01.08.2020 г.

За мястото: Lаеbesschuel / School of life е проект в рамките на общността на Schloss Glarisegg, който се провежда от август 2016 и към 2019 включва 37 деца и тийнейджъри. Общността разполага с училищна сграда, в която има кухня, работилница, библиотека, техническа стая и основна стая. Най-малките деца прекарват повече време в гората. Един ден в седмицата отиват в Mammern (съседно село) с велосипед, за да спортуват в салона на местното училище. Идеята за посрещане на дългосрочни доброволци в проекта произтича от желанието на децата и екипа да отворят проекта към различни култури, за да ги накарат да опознаят хора от цяла Европа.

Настаняване: Доброволецът ще бъде настанен в апартамент с останалите 2 доброволци от Schloss Glarisegg и ще има осигурена храна.

Отговорности и възможности за доброволеца:

  • тъй като в общността използват алтернативни методи на преподаване, като доброволец ще имаш възможност да научиш повече за неформалното образование, работата с емоции и езика на тялото. Екипът на училището ще ти помогне да откриеш своите компетенции и силни страни;
  • ще можеш свободно да избираш и да предлагаш дейности, които искаш да реализираш с децата;
  • ще можеш да научиш повече за техническите инструменти от  педагогиката на Монтесори, Френе и Валдорф. В този контекст ще научиш  много за себе си и другите в рамките на образованието, но и в областта на екипната работа и взаимоотношенията;
  • във времето, когато децата не са на училище, ще можеш да работиш върху свой собствен проект, а екипът на организацията ще бъде на твое съдействие, за да можеш да го реализираш;

Ценни качества на кандидата:

Необходимо условие за кандидатстване е доброволецът да е на възраст между 18-30 години. Да е мотивиран/а да живее и работи на по-отдалечено място, изградено като общност от учители, чуждестранни студенсти и доброволци. За работата с деца е важно кандидатът да има основни познания по немски език.

Необходими документи: Автобиография и мотивационно писмо на английски език

За всички детайли по програмата и процеса по кандидатстване, нашият координатор Нат, ще бъде на твое разположение на email:
longterm@cvs-bg.org

Краен срок за кандидатстване: текущ, колкото се може по-скоро

снимка: Ecole d’Humanitе

Ecole d’Humanitе, Хаселберг

Търси се 1 доброволец за 11 месеца от 01.09.2020 г.

За мястото: Ecole d’Humanitе е прогресивно международно училище-интернат в сърцето на швейцарските Алпи (в зимната ски зона Meiringen-Hasliberg), което подпомага откриването и развитието на индивидуалните таланти в среда,  която насърчава иновациите и толерантността. 120 ученици и 50 учители от над 20 различни държави живеят заедно в динамична общност, преливаща от академични, артистични, практически, спортни и социални възможности. Независимо дали се възхищават на красотата на стихотворение, движението в класа по физика или на гледката от 4000 метра, учениците от Ecole биват окуражавани да откриват и следват своите страсти и да ги споделят с другите.

Какво предлга проектът: Като доброволец ще имаш позицията „Артист в резиденция“, тоест ще имаш пряката възможност да работиш като артист в Ecole d’Humanit и същевременно да си част от Ecole-общността и да участваш в обществения живот на така наречените “Ecole семейства”, включващи 2-3 учители и 4-10 ученици, които живеят и си взаимодействат под един покрив.

Отговорности и възможности за доброволеца:

В зависимост от твоето желание и компетенции, можеш да избереш:

  • работа като артист (студия за метал и дърво, сценични и практикуващи студия, графично студио);
  • педагогическа работа: даване на следобедни часове по определена тема, в зависимост от твоите таланти или да работиш в така наречените “интензивни седмици” заедно с малки групи ученици;
  • изграждане на мрежи: сред мрежата от бивши студенти на Ecole има много артисти, работещи в различни области, които често са готови да си взаимосътрудничат за проекти;
  • комуникации: работа в дейностите по връзки с обществеността на Ecole;
  • ръчна работа (работа в градината, грижа за домашните любимци, домакинска работа);

Настаняване: Стаите са двойни и са просто и целенасочено обзаведени. Съвместното съществуване  от една страна, може да се превърне в топла подкрепа, а от друга може да доведе до неочаквани предизвикателства. Понякога се формират приятелства за цял живот, понякога просто се намира начин за мирно съжителство. Когато възникнат конфликти, учителите (които са част от  Ecole Families) са там, ще са насреща, за да помогнат за разрешаването им. Ежедневното хранене става в обща трапезария. Ученици, учители и доброволци споделят  задълженията, като например почистването в училището. Красивата  околност на Ecole предлага великолепни възможности за отдих (туризъм, ски, катерене, колоездене).

Ценни качества на кандидата:

За доброволеца е важно да не се притеснява да живее в обща стая и да е готов/а да се интегрира в структурите на общността, да е мотивиран/а да живее и работи в отдалечено място в съществуваща общност, състояща се от учители, чуждестранни ученици и други доброволци. Проектът е с възрастово ограничение 18-30 години.

Необходими документи: Автобиография и мотивационно писмо на английски език

За всички детайли по програмата и процеса по кандидатстване, нашият координатор Нат, ще бъде на твое разположение на email:
longterm@cvs-bg.org

Краен срок за кандидатстване: текущ, колкото се може по-скоро

снимка: Carol Jerg

SCI Switzerland, Берн

Търси се 1 доброволец за 12 месеца от 01.09.2020 г.

За мястото: Ес Си Ай Швейцария е клон на международната мрежа на Service Civil International (SCI) (към която и Си Ви Ес – България е част), посветена на промотирането на идеята за мир, солидарност и толерантност чрез организирането на доброволчески проекти за хора от всякакви възрасти и от всякакъв произход. Движението започва след Първата Световна Война, когато през 1920 г. група доброволци се събират, за да подпомогнат възстановяването на разрушено от войната село на френско-германската граница.

Настаняване: Самостоятелна стая в кампус (на 10 минути пеша от центъра). Ще имаш отделно от джобните пари по програмата (250 Швейцарски франка на месец) и средства за храна, а през делничните дни обикновено храната ще си я приготвяте заедно в офиса с останалите членове на екипа. 

Отговорности и възможности за доброволеца:

  • организиране, промотиране и реализиране на публични събития, трейнинги, семинари и др;
  • подкрепа в набирането на нови партньори от Швейцария, Русия и Украйна;
  • координиране на регулярните събития като “Жива библиотека”, която се провежда 3 пъти в годината;
  • ще имаш възможност да натрупаш практически умения като координатор на доброволчески лагер, както и да реализираш свой собствен проект;

Ценни качества на кандидата:

Идеалният кандидат е на възраст между 18-29 години, с мотивация и желание да се включи във всички дейности в рамките на проекта. Човек, който припознава себе си в ценностите на Ес Си Ай движението и има желание и интерес да работи в мултикултурна среда (както и в офис).

Необходими документи: Автобиография и мотивационно писмо на английски език

За всички детайли по програмата и процеса по кандидатстване, нашият координатор Нат, ще бъде на твое разположение на email:
longterm@cvs-bg.org

Краен срок за кандидатстване: текущ, колкото се може по-скоро

снимка: Karina Peters

Verein Naturkultur, Природен парк “Гантриш”

Търси се 1 доброволец за 6 месеца от началото на септември/октомври

За мястото: Verein Naturkultur е организация за международни младежки обмени, които включват не само социо-културен елемент, но и природен, давайки възможност на участниците да обогатят своите знания за Природата и нейните богатства. Мястото, на което ще се проведе проекта се намира в Швейцарските Алпи, областта Гантриш, известна с живописните си гледки и многобройните възможности за туризъм, отдих и спорт.

Настаняване: Доброволецът ще бъде настаен в приемно семейство или в жилище под наем в околността. Ще има осигурени месечни джобни пари и отделно средства за храна. Приемащата организация ще се погрижи за купуването на самолетните билети.

Отговорности и възможности за доброволеца:

  • еко активности в парка;
  • съдействие в провеждането на училищни и фирмени проекти заедно с екипа на парка;
  • през зимата оказване на помощ по ски пистите;
  • доброволците ще имат възможност да прекарат 1 месец в планинската област Solothurn Jura, където заедно с професионалисти ще реновират стена от културно значение;

Ценни качества на кандидата:

Необходимо условие за кандидатстване е доброволецът да бъде на възраст между 18-30 години и да е на разположение за цялата продължителност на проекта. Да има добри познания по английски и при идеални условия и немски. Да е мотивиран/а да работи на открито в различни метереологични условия и да има желание да опознае Швейцарските Алпи.

Необходими документи: Автобиография и мотивационно писмо на английски език

За всички детайли по програмата и процеса по кандидатстване, нашият координатор Нат, ще бъде на твое разположение на email:
longterm@cvs-bg.org

Краен срок за кандидатстване: текущ, колкото се може по-скоро

снимка: Heitere Fahne

Heitere Fahne, Ваберн

Търси се 1 доброволец за 12 месеца от 01.09.2020 г.

За мястото: Heitere Fahne е алтернативно интеркултурно пространство изградено в духа на утопията, в което живеят близо 40 души, които създават заедно атмосфера на споделеност и творчество, организирайки съвмествно концерти, тържества, театрални постановки и спектакли, адресирайки социално значими теми.

Настаняване: Доброволецът ще бъде настанен в самостоятелна стая в споделен апартамент. Обикновено храната ще се приготвя в културния център, но доброволецът ще разполага със средства за храна и ще има възможност да си готви в жилището, където е настанен/а.

Отговорности и възможности за доброволеца:

  • съдействие в организирането на културни и гастрономически събития;
  • в зависимост от неговите/нейните умения и интереси доброволецът ще може да се включи в приготовлението на ястията, да работи в офиса, да развие своя собствена идея за проект;
  • богатата интеркултурна среда ще му/й помогне да задълбочи своите умения за комуникация, работа в екип и справяне в непредвидени ситуации;

Ценни качества на кандидата:

Необходимо условие за кандидатстване е доброволецът да е на възраст между 18-30 години и да е готов да бъде част от проекта за пълния му период от 1 година. Да има добри познания по английски и/или немски. Да има интерес към кулинарията, културата, колективната дейност. Да бъде отворен/а към работата с различчни културни и социални групи.

Необходими документи: Автобиография и мотивационно писмо на английски език

За всички детайли по програмата и процеса по кандидатстване, нашият координатор Нат, ще бъде на твое разположение на email:
longterm@cvs-bg.org

Краен срок за кандидатстване: текущ, колкото се може по-скоро

 Posted by Monika at 11:58 Доброволчески дейности, Доброволчески новини, ЕДС новини Comments Off on Пет дългосрочни проекта в Швейцария
 

Кати (Екатерина) е една от нашите доброволки, които към този момент осъществяват своето дългосрочно доброволчество, като част от програмата Европейски корпус на солидарността, иницирана от Европейския съюз. С неподправена откровеност и топла сърдечност тя се съгласи да сподели от първо лице своите впечатления и емоции от живота й във Франция, бивайки част от екипа на Младежкия-културен център на Елбуф (MJC Region D’Elbeuf)

снимка: Личен архив

На първо място идва културният шок. Прегазва те без да му мигне окото. Колкото и авантюристично настроен и отворен да си, смяната на страната не е лесна работа. Като се почне от начина на поздравяване, мине се през цените и стоките в магазина и се стигне до всекидневното главоболие, докато мозъчето ти се пренастрои и свикне, че всичко живо наоколо говори на френски. Но няма страшно! В някакъв момент вдигаш левъла и започваш да плямпаш и ти като заобикалящите те люде. 


снимка: Личен архив

Второ – съжителстването с останалите доброволци. Изпълнено е с много положителни страни и моменти, както и с постоянни предизвикателства. В началото всеки има различно виждане как ще се случват нещата вкъщи и трябва да намерите компромисно решение – от домашните задължения до това на какъв език ще говорите помежду си. Важно е да кажеш, ако нещо те кара да се чувстваш некомфортно. Свикнах да живея с хора, които чат-пат решават, че в един през нощта ще свирят на пиано/пеят под душа/зареждат миялна/правят упражнения. Или пък ще искат да научат български. И ще ти казват “бльагодаря” и ще те научат да псуваш на техния език. Ще си споделяте традиционни гозби (баницата винаги печели всички сърца) и ще си говорите за живота и ще се смеете, докато ви заболят коремите и ви потекат сълзи.


снимка: Личен архив?

Карантината беше много странен период. Доста често все едно бяхме в “Биг Брадър” – шушукахме си в нечия стая за “другите съквартиранти”. 


снимка: Личен архив?

Мисията ми в асоциацията:

Първоначално отидох да работя с мигранти. И това ми беше първостепенната мисия – да помагам на френските доброволци учители с преподаването на френски. Има различни нива и различни часове (дневни и вечерни). Помагах в три-четири групи, в които винаги е имало много смях и топлота, както и все се намираше повод някой да сготви някоя вкусотийка. 


снимка: Личен архив

Второстепенната ми мисия бяха децата. Четири дни в седмицата помагаме на деца – между 7 и 14 годишни с домашните. Много забавни и мили моменти имах с тях. Деца, които ме уважат, защото мога да си говоря за “Наруто” с тях, други, които чуват, че имам акцент и се чудят дали съм от южна Франция и такива, които просто се радват да ме видят, защото знаят, че ще играят на “Scat” с Кат. 


снимка: Личен архив?

Срещнах десетки прекрасни хора и завързах множество приятелства. Скъсвам се от смях с хора, които могат да са ми родители. Посетих доста красиви места и се сдобих с множество топли спомени. Научих много неща, които не знаех, че не знам. Светът ми стана в пъти по-голям. И като цяло – напълно си заслужава, че дойдох тук.


снимка: Личен архив?

снимка: Личен архив?
 Posted by Monika at 11:45 Доброволчески дейности Comments Off on Една година в Елбуф, Франция като доброволец
 

Тя е позитивна, решителна и смела, закалена в сърцето на Сибир. Семейството й се мести от Урай в Уфа, столицата на Република Башкортостан през 1999, когато тя е на 9. По-късно там завършва и образованието си, специализирайки в Приложни компютърни науки и икономика.

В днешното интервю ви срещаме с Гюзел, една от шестте ЕКС доброволки в екипа ни, част от проекта „Доброволчески кръгове“.

Здравей, Гюзел, радваме се, че си тук. Да започнем от самото начало – как реши да станеш част от проекa?

Занимавам се с доброволчество от 5 години вече. След първото ми доброволчество през 2015, така се пристрастих, че оттогава винаги се оглеждам за възможности да бъда доброволец в Русия или в чужбина. Участвала съм в множество международни спортни мероприятия, сред които и Световната купа по футбол. След това се включих като доброволец в лагер във Финландия, чрез който се запознах повече с Европейска доброволческа служба (бел.ред. сегашното название е Европейски корпус на солидарността), тъй като нямах голяма представа за нея преди това. Така започнах да търся проекти свързани с бежанци. Преживяването, което имах във Финландия наистина ми хареса, затова отново исках да работя с бежанци. Така попаднах на този проект и на още един в Турция. Бях приета и в двата, но предпочетох България пред Турция, защото проекта трябваше да се проведе в град, който се намира на границата между Турция и Сирия и се страхувах да бъда там.

Харесва ли ти проекта, от който си част в момента?

Да, наистина ми харесва да ходя в бежанските лагери, да организирам екскурзии за бежанците, както и да помагам в организирането на Месеца на бежанците (бел. ред. ноември месец)

А какво най-много обичаш да правиш от всичките си доброволчески занимания?

Да общувам с децата.

Имаше ли възможност да намериш нови приятели там?

Не, не още. (усмихва се)

А научи ли нещо за тяхната култура например?

Да, особено за жестовете. Например, когато искаш да повикаш някого да дойде до теб, правиш с ръката нещо като „вълна“ с пръстите, но при тях е наобратно.

Наистина ли?

Да, да. Те го правят с пръстите надолу, защото ако пръстите са нагоре, това за тях означава, че искаш да се скараш на човека и за тях е грубо.

Интересно. А как намираш живота в София – лесно или не чак толкова лесно е да се живее тук?

В началото ми беше трудно, защото преди това живеех с родителите ми и не ми се налагаше да се сблъсквам с ежедневните неща като пазаруване, чистене, но сега съм отговорна изцяло за себе си и трябва да мисля за всичко, започвайки от храната, почистването, също свободното ми време и всичко останало. Затова мисля, че тук станах по-независима.

А какво беше най-голямото предизвикателство за теб – в живота, работата ти, адаптирайки се?

Нямах проблеми с езика, така че може би валутата, защото в началото трябваше да конвертирам всичко в руски рубли, тъй като не знаех стойността на лева. Знаех на колко се равняват руските рубли, затова всеки път, когато отивах някъде, да кажем ако избера 10 неща, преобразувах стойността им в ума си. Но след това осъзнах, че трябва да мисля в лева, не в рубли.

Какво правиш обикновено в сбободното си време?

Преди карантината гледах да се включвам в колкото се може повече дейности. Моите приятели доброволци, с които се запознах по време на обученията, често организираха разказване на истории, културни вечери и аз се опитвах да ги посещавам. Също имах и карта за спорт и почти всеки ден ходех на фитнес и практикувах йога. Освен това се занимавах и с правенето на видеа за канала ми в Ютюб.

Намираш ли доброволческия проект, от който си част, полезен за личностното ти развитие?

О, да, мисля че да. Започнах да разбирам по-добре себе си и станах наистина по-отворена. Тъй като живея в мюсюлманска република и имаме много ограничения, а тук можеш да правиш каквото пожелаеш, без някой да те съди, смятам че станах по-широкомислеща и също по-търпелива.

Имаш ли някакви планове какво искаш да предприемеш след края на проекта ти?

Не. (усмихва се)

Ами по време на проекта, би ли искала да попътуваш до някъде след карантината?

Иска ми се да посетя някои места, но като гражданин на Русия, нямам Шенгенска виза, така че може би ще пътувам само до Балканските страни, в които не съм била до сега, като Албания, Черна гора.

Би ли искала да дадеш някакви съвети на бъдещите доброволци?

Да се възползват максимално от самото начало, от деня в който пристигнат. Да бъдат инициативни, да споделят идеите си, да не чакат някой да им възложи задача, a те да проявяват инициативата.

Благодарим ти много Гюзел. От целия екип ти пожелаваме успех и още много незабравими преживявания.

С приятели на Рилските езера
“Жива библиотека: Прави храна, а не война”, Дом на киното, Ноември, 2019
Перкусионен кръг-работилница
“Жива библиотека” в Пловдив, септември, 2019
Пред Белградската крепост

Проект “Доброволчески кръгове” (2018-2-BG01-KA125-048262) е финансиран по програма Еразъм + на ЕС и Център за развитие на човешките ресурси

 Posted by Monika at 13:07 Доброволчески дейности, Доброволчески новини, ЕДС новини Comments Off on Гюзел Гафанова – неспирно да разгръщаш себе си
 

Адекватното подпомагане на лицата търсещи и получили международна закрила или правилният път към тяхната интеграция в страната, която съдбата еотредила за техен втори дом е многопластов и сложен процес. Той изисква участието на много заинтересовани страни: държавни структури, неправителствени организации, бизнес сектора, местната общност, академичните среди. Ролята на последните е често пренебрегвана, но на практика – с огромен потенциал. Именно тя е движеща сила в представената по-долу менторска програма ТАНДЕМ, която цели да срещне студенти-ментори с лица, търсещи и получили закрила в България. Програмата отговаря на въпроса, който много млади хора често ни задават: “Какво мога да направя аз?”



Давам и получавам – изисквания към кандидатите и ползи от участието

Менторите, които търсим, трябва да отговарят на следните условия:
– да са студенти
– или ученици (11 или 12 клас)
– да споделят ценностите на доброволчеството
– да имат опит или желание за работа с хора от различни култури
– да са готови да участ нови неща – програмата предвижда начално обучение и среща за междинна оценка
– да имат възможност да провеждат срещите онлайн (при необходимост)
– да са отворени към света и да виждат в предизвикатекствата възможности за растеж и промяна.

Участието в програмата ще бъде възнаградено с много положителни емоции, нови знания и приятелства, както и със сертификат за участие. Всяка менторска двойка ще бъде подбрана съобразно заявените умения и желания на участниците, а двойките ще бъдат насърчени да проведат минимум десет срещи в периода 20 май – 30 август 2020 г. по график, съобразен с индивидуалните програми на двете страни. Гъвкавостта на доброволческата програма я прави възможна и удобна, както за натоварения график на студентите, така и забързаното ежедневие на бенефициентите.

Кандидатстване

Ако описанието на програмата ти е допаднало и ако си студент или ученик в 11/12 клас и имаш интерес да бъдеш ментор и да помогнеш със своите знания, умения и добро отношение на бежанците и търсещите закрила да се почувстват у дома си в България, моля попълни апликационната форма за ментори: Апликационна форма ментори.

Програмата е насочена към лица, търсещи и получили закрила, както и мигранти, които искат да затвърдят своите знания по български език, да научат повече за страната и българската култура, както и да обменят знания за своята култура и традиции, докато се забавляват в приятелска непринудена среда. Ако това си ти и искаш да намериш ментор, с който да направиш своя тандем, моля попълни Формуляра за участие за бенефициенти.

Краен срок: 15 май 2020 г. Ще се свържем с всички кандидати, а избраните ще поканим на кратко събеседване. Ако имаш допълнителни върпоси, не се колебай да се свържеш с нас на projects@cvs-bg.org или на +359 884 766 459.
Успех!

Програмата ТАНДЕМ е създадена като проект по време на студентски стаж в Български червен кръст на студент от магистърската програма “Социална работа с бежанци и мигранти” към Софийски университет “Св.Климент Охридски”, с ръководител проф. дпн. Сийка Чавдарова- Костова и ръководител на стажа г-жа Мариана Стоянова. Програмата се осъществява в сътрудничество от Си Ви Ес – България и Бежанско-мигрантската служба на БЧК, с подкрепата на ВКБООН България.

 Posted by Kathy at 15:50 Доброволчески дейности Comments Off on ТАНДЕМ – менторска програма набира студенти и ученици!
 

На връх Цветница имаме огромното удоволствие да ви срещнем с един красив и също толкова вдъхновяващ човек с име на цвете. Представяме ви Ралица, която е дългогодишен и отдаден доброволец. Човек, за който ще кажем, че споделя себе си 
с отворено, щедро, голямо сърце.

Един необикновен човек,  който не спира да открива Любовта и Доброто в света и в другите.

Здравей Рали и честит празник, благодарим ти още веднъж, че прие нашата покана. Ще ни разкажеш за начало малко повече за теб?

Аз ви благодаря за поканата и за възможността да доброволствам при вас. Казвам се Ралица Друмева, родена съм в София, но по душа съм гражданин на света, обичам да пътувам и да чета. Имам хуманитарно и икономическо образование, много харесвам децата, вероятно, защото съм едно непоправимо (не)пораснало дете. Преди за стана доброволец към „Проект бежанци“ си позволявах да пея само под душа, а за да се осмеля да говоря руски език ми трябваха поне две малки питиета.

От колко време доброволстваш, можеш ли да ни споделиш как е започнало всичко?

През 2011 година имах щастието да започна работа във Виемуър България ЕООД. Първият ми ден в компанията беше тийм-билдинг на Боровец, по време на който ние, служителите засадихме дръвчета и направихме беседка за отдих на туристите. Бях много впечатлена, че компанията насърчава служителите си да посвещават своите умения на социални каузи, които чувстват близки до сърцето си през работно време и по този начин да бъдат активни членове на обществото. Заедно с моите забележителни колеги съм се включвала в много и разбообразни изнициативи, посветени на грижа за животните, опазване на околната среда, подобряване състоянието на градската инфраструктура и междублоковото пространство, промотиране на равенството на половете в работната среда и обществото, посланничество на LGBTQ+ общността в България, организиране на клубове по програмиране за деца в неформална среда. През зимата на 2017 година в съблекалнята на една спортна зала в Люлин, случайно чух как една от дамите, с които трeнирах, разказваше, че е доброволец към „Проект бежанци“ и преподава математика и точни науки на децата от бежанските лагери в София. Спомних си, че преди много време бях обещала на себе си, че ако някой някога има нужда и желание да живее в България, аз ще се опитам да помогна това да се случи. Помолих жената да ми даде повече информация за „Проект бежанци“ и кандидатствах. За моя изненада и радост ме поканиха на интервю. Така се срещнах с паралелната вселена на всичко, което познавах до тогава – Катерина Стоянова. Поговорихме си. Споделих с Кати, че нямам никакви артистични заложби, но мога да съм полезна с преподаване на български и английски език. При разпределението на доброволците за летния семестър ми се падна да водя група по „Music and drama for children 6 to 12 years” (“Музика и театър за деца от 6 до 12 години”), а когато отидох за първи път във Военна рампа, (слава Богу с мен имаше опитен и изключително харизматичен и отдаден доброволец в лицето на Емили Рукс), разбрах, че ще се занимаваме с мъници на по 3, 4, 5 годинки, които не говорят друг, освен родния си език. Имах едновременно „сцена“ и „публика“, както и абсолютната си увереност, че нямам никакви артистични заложби, в допълнение на факта, че не говорех дoри и кюрдски език. Няколкото чифта тъмни очи вперени в мен с обезоръжаващата смесица от интерес, любопитство и (не)доверие, ме накараха да се поразровя по-надълбоко в собствената си същност и да открия, че тайната съставка на таланта е желанието. Така започна моята „музикална“ и „актьорска“ кариера. Последва преподаване на български език на възрастни в лагера в Очва купел, след което дойде редът на сесиите по културна ориентация в лагара във „Враждебна“, предназначени да помогнат на търсещите закрила да се приспособят по-добре към новата си обкръжаваща социална, икономическа и политическа страна, да им помогне да разберат как могат да рестартират живота си от самото начало по много различен начин.

А какво е за теб доброволчеството, какво те мотивира?

Работата с деца и сесиите по културна ориентация ме предложиха един нов и много вдъхновяващ прочит на начина, по който ние можем да преминаваме през живота. Накара ме да погледна на хората, бягащи от конфликтни зони, като на посланници на различна култура, различни принципи на общуване, на преговори, на търгуване, на бизнес отношения, които биха обогатили нашата общност. Помогна ми да обгатя знанията за собствената си страна и да осъзная колко сме благословени, че имаме възможност да живеем тук и колко отговорно трябва да се отнасяме към този дар от съдбата, когато го споделяме с онези, които правят своите първи стъпки като българи и европейци, след като са преминали през травмите на военните конфликти, крайната бедност, липсата на образование и здравеопазване, загубата на домове и близки хора. Най-голямата мотивация за всяко благородно дело винаги са били любовта и обичта. Моята мoтивация е любовта с цвят на канела и вкус на кафе с кардамон. Доброволчеството за мен е начин да бъдат построени мостове между различните култури и религии, да прегърнем многообразието, да надникнем в света на историята чрез изкуството и да експериментираме с креативността, за да създадем едно по-устойчиво и балансирано бъдеще за тези след нас.

Да бъде наистина за все повече хора. Наред с всичките ти доброволчески дейности, ти помагаш също така и като ментор на ЕКС доброволци. Какво те накара да станеш ментор?

Кати, разбира се 🙂 А Гюзел и Даша са хората, които ме срещнаха отново с моето 20 и няколко годишно „аз“, но във версията, която винаги съм си мечтала то да бъде, тяхната енергия, креативност и отвореност към света е заразителна и аз съм истински благодарна на съдбата, че кръстоса пътищата ни. Искрено мога да кажа, че всъщност те са мои ментори, а не обратно. Те ми припомнят красотата на руската реч и ме учат да живея със страст, с която не съм подозирала, че мога да открия у себе си. Надявам се, че престоят им тук ще е достатъчен да създадат трайни връзки с България и че те ще се връщат отново, а аз съм насреща да помагам това да се случи, защото им се възхищавам и ги обичам.

Без съмнение и те оценяват факта, че имат до себе си човек като теб. И като финал на нашето интервю няма как да не те попитам – какво послание би отправила към нашата аудитория?

Много хора мислят, че доброволците помагат на другите. Истината обаче е, че чрез доброволчеството човек протяга ръка първо на себе си, получава възможност да се изправи срещу своята несигурност и страхове и да дава най-доброто от себе си във възможно най-безопасната емоционална среда, основаваща се на взаимно уважение, зачитане, подкрепа, изслушване, обучение. Доброволчеството е предизвикателство към предразсъдъците и пътуване към себепознанието и личностното израстване, време да демонстрираш обич към себе си, защото си я видял в очите на тези, на които помагаш със знанията си, с това, че ги изслушваш и с които си си разделил парче шоколад. Бих казала, че всеки човек би трябвало да направи този подарък на себе си и да опита да бъде доброволец.

Благодарим ти Рали. От целия екип на Си Ви Ес ти пожелаваме още много доброволчески океани, в които да преоткриваш отново и отново даровете, които носиш в себе си, да ги споделяш с другите и на свой ред да им помагаш да откриват своите.

 Posted by Monika at 11:55 Доброволчески дейности, Доброволчески новини Comments Off on Ралица Друмева – един необикновен човек с голямо сърце
 

Тя е естествена, пряма, сърдечна и цветна – идва от историческите земи на Санта Мария да Фейра, Португалия с образование по Антропология и течащ към момента магистърски курс по Африканистика. Бианка решава да прекъсне за година следването си за да успокои бурните води на живота и да направи нещо значимо. Тя е само на 22, но трудно бихте й ги дали, защото тя вече има здраво изградени политически убеждения и е активен член на партия, заставаща зад защитата на човешките права.

В днешното интервю ви срещаме с Бианка, нейните вдъхновения и доброволчески опит в София.

Здравей Бианка, ще ни кажеш ли най-напред беше ли ти трудно да избереш проекта „Доброволчески кръгове“, имаше ли колебания между други проекти?

 Да. Когато търсех своя проект имаше и други проекти пред мен, разбира се, но когато видях,  „бежанци“ нещо сякаш ме повика, почувствах, че трябва да се отзова.  Спомням си, че кандидатствах след крайния срок и вътрешно си казвах – „добре, може пък и да опитам, нямам какво да губя“. Беше забавно, защотот Кат (човекът оркестър и председадет на Си Ви Ес) ми отговори: „Добре, но го направи днес, нямаме време“ и ето ме тук (смее се)

Готино, тоест ти си имала интерес да работиш с бежанци?

Да, да, може би, защото знаех, че бежанците, които имаме в България са от други държави ,не толкова от Африка, бях чела доста за ситуацията с тях покрай магистратурата и наистина ми се искаше да направя нещо по въпроса, исках да направя промяна за тях. Разбира се, малка промяна, защотото в момента не съм способна на повече, но да – когато видях проекта с бежанци си казах „добре, ще опитам“.

Беше ли ти лесно да се адаптираш към работата и живота в София. Това първото ти идване в София ли беше?

Да, и изобщо първото ми пътуване към  Балканите (смее се). Да, определено имах шокове, културни шокове, не големи, но все пак малки неща към които си винаги: „О, Боже мой…“ В началото не знаех как да се обръщам към хората по улиците, ако е същото имам предвид. Португалците са тип хора, които, как да кажа, те са супер мили, ние говорим много дори с хората, с които не се познаваме, а тук в България видях,  че е по-различно, може би в София, защото извън нея, по селцата – хората са много приветливи, отворени някак си. Така че, да, в началото беше малко трудно, но имах до себе си нашите, моите приятели и всичко беше наред. Ние си помагахме – „не прави това, прави това. “ (смях)

Имаше ли възможност да завържеш приятелства извън екипа на Си Ви Ес?

Да, направих много приятелства но не толкова много извън доброволческата атмосфера.

А какво те вдъхновява най-много от това, с което се занимаваш?

Честно да си призная – ходенето в бежанските лагери. Наистина съм благодарна и се радвам да ходя там дори и предвид наличието на езикова бариера. Оценявам силно възможността да говоря с тях, да правя дните им макар и с нещо малко по-добри (надявам се). Не знам – просто общуването, това, че се опитваш да дадеш частица от себе си и да получиш също и от тях. Естествено и останалата работа, знам че е необходима и наистина се наслаждавам на времето да подготвяме събития и да бъда част от тях. Хубаво е, когато събитие, за което сме говорили дълго и сме организирали, се превърне в реалност. Наистина е страхотно.

С голямо вдъхновение подготвяш и издаването на младежко списание като част от проекта ти тук, което да дава възможност на младите да изразяват своя глас и позиция. И си само на 22, решила си да дойдеш в напълно непозната за теб страна, с чужд език, за да помагаш на хора, които не познаваш. Със сигурност зад всичко това стои невероятна мотивация, ще ни разкриеш ли малко повече за нея?

Добре, ще се опитам да дам най-доброто от себе си (смее се). Мисля че, малко или повече, след като постъпих в университета започнах да ставам по-политически осъзната за света, особено към темата за човешките права. Така се включих в няколко колективни общности за дискутиране и дори се занимавах с малки доброволчеста, не толкова големи като Си Ви Ес или ЕДС, но малки събития за Палестина и ситуацията там, за да разговарям с хората, защото едно е да виждаш нещо от медиите, друго – да разбереш за него от самите хора, които са в тази ситуация. Наистина силно ми се искаше да правя нещо за другите. Не знам, това е всичко, което мога да кажа (смее се)

Благодаря ти. А имаш ли вече планове какво искаш да предприемеш след края на проекта?

Да, след края на този проект планувах (не е голям план), но си мислех да завърша магистратурата си, защото е нещо, което наистина искам да направя. Пиша дипломната си работа и в момента съм наистина вдъхновена. Имам своето си време, за да бъда просто добър човек и малко да си отпочина. След проекта също бих искала да доброволствам, но ще имам нужда да си разделя времето между писането на дипломния ми труд и може би работа и доброволчество. Също ми се иска да кандидатствам за други проекти, може би по- неформални, просто да отида някъде и да помагам с каквото мога. Например, наистина ми допада да работя с общности, да правя кампании за набиране на средства, както и събития, които събират хората заедно за дискусии. Мисля, че това са повече моите сфери.

Това е чудено. А ако можеш да кажеш нещо на човек, който никога не е доброволствал в чужбина. Изобщо какви са ползите от това да бъдеш доброволец за теб?

Мисля, че ползите са многобройни и понякога нямаме времето да се замислим за тях, погълнати от всички останали неща, които се случват и стреса понякога да работиш в тези области, опитвайки се да направиш промяна в света, защото не е лесно, но мисля, че в края на краищата е невероятно. Срещнахме много хора от различни реалности, култури. Невероятно е да споделяш идеи с другите – планове, амбиции, мечти – просто невероятно. Ако някой се чуди дали да стане доброволец, бих казала – да – трябва да го направят и трябва да преодолеят страха да излязат извън зоната си на комфорт, защото е прекрасно и когато свърши, ще ни липсва толкова много.

Имаше ли нещо наистина предизвикателно за теб за тези 8 месеца от както си тук?

Може би студовете. Това беше нещо в повече за мен (смее се). Никога преди това не бях виждала сняг. Беше много забавано на първия снежен ден бяхме като деца: “Господи, това е сняг”. Но няколко дни по-късно вече се вайкахме, че не сме си подготвили дрехи (смее се). Разбира се, понякога е нужно да бъдем по-гъвкави, говоря най-вече за себе си. Мисля, че не рядко имаме различни очаквания и начини на комуникация, които може би не са най-удачния вариант да изразим в група, когато видим, че очакванията ни не срещат реалността. Като резултат можем да се натъжим, дори да изпаднем под стрес, да не сме толкова щастливи, но комуникацията е винаги ключът. Ако общуваме, ако се опитваме да бъдем вслушващи се, разбиращи – това е отговорът за всичко.

Това е прекрасно послание. Би ли искала да дадеш още някакви съвети към бъдещите доброволци?

Бих им казала да не се разстройват, когато видят, че нещата, които са си представяли не се случват, но от друга страна – да се опитат да направят нещо, нещо, което могат да видят – “мога да направя това”, “мога да говоря с моите приятели в организацията и мога да го случа дори да ми отнеме два, три, четири месеца”. Комуникацията е винаги отговорът да кажеш на хората над теб как се чувстваш, как би искал да правиш нещата. И също да поемеш инициативата в свои ръце – винаги е добра идея, защото ако седим и чакаме нещата да се случат на готово, никога нищо няма да се получи.

Благодарим ти Бианка за отделеното време и споделеност, беше удоволствие. Пожелаваме ти още много вдъхновения и удовлетвореност 🙂

Наслаждавайки се на Седемте Рилски езера
На партито на фондация ОPEN SPACE, събиращо всички доброволци от София
Под лъчите на Истанбул, спонтанно автостоп пътуване с моята приятелка Беа
Време за откривателства 🙂

Проект “Доброволчески кръгове” (2018-2-BG01-KA125-048262) е финансиран по програма Еразъм + на ЕС и Център за развитие на човешките ресурси

 Posted by Monika at 16:37 Доброволчески дейности Comments Off on Бианка де Алмейда – да действаш от сърцето си