Тя е позитивна, решителна и смела, закалена в сърцето на Сибир. Семейството й се мести от Урай в Уфа, столицата на Република Башкортостан през 1999, когато тя е на 9. По-късно там завършва и образованието си, специализирайки в Приложни компютърни науки и икономика.

В днешното интервю ви срещаме с Гюзел, една от шесте ЕКС доброволки в екипа ни, част от проекта „Доброволчески кръгове“.

Здравей, Гюзел, радваме се, че си тук. Да започнем от самото начало – как реши да станеш част от проекa?

Занимавам се с доброволчество от 5 години вече. След първото ми доброволчество през 2015, така се пристрастих, че оттогава винаги се оглеждам за възможности да бъда доброволец в Русия или в чужбина. Участвала съм в множество международни спортни мероприятия, сред които и Световната купа по футбол. След това се включих като доброволец в лагер във Финландия, чрез който се запознах повече с Европейска доброволческа служба (бел.ред. сегашното название е Европейски корпус на солидарността), тъй като нямах голяма представа за нея преди това. Така започнах да търся проекти свързани с бежанци. Преживяването, което имах във Финландия наистина ми хареса, затова отново исках да работя с бежанци. Така попаднах на този проект и на още един в Турция. Бях приета и в двата, но предпочетох България пред Турция, защото проекта трябваше да се проведе в град, който се намира на границата между Турция и Сирия и се страхувах да бъда там.

Харесва ли ти проекта, от който си част в момента?

Да, наистина ми харесва да ходя в бежанските лагери, да организирам екскурзии за бежанците, както и да помагам в организирането на Месеца на бежанците (бел. ред. ноември месец)

А какво най-много обичаш да правиш от всичките си доброволчески занимания?

Да общувам с децата.

Имаше ли възможност да намериш нови приятели там?

Не, не още. (усмихва се)

А научи ли нещо за тяхната култура например?

Да, особено за жестовете. Например, когато искаш да повикаш някой да дойде до теб, правиш с ръката нещо като „вълна“ с пръстите, но при тях е наобратно.

Наистина ли?

Да, да. Те го правят с пръстите надолу, защото ако пръстите са нагоре, това за тях означава, че искаш да се скараш на човека и за тях е грубо.

Интересно. А как намираш живота в София – лесно или не чак толкова лесно е да се живее тук?

В началото ми беше трудно, защото преди това живеех с родителите ми и не ми се налагаше да се сблъсквам с ежедневните неща като пазаруване, чистене, но сега съм отговорна изцяло за себе си и трябва да мисля за всичко, започвайки от храната, почистването, също свободното ми време и всичко останало. Затова мисля, че тук станах по-независима.

А какво беше най-голямото предизвикателство за теб – в живота, работата ти, адаптирайки се?

Нямах проблеми с езика, така че може би валутата, защото в началото трябваше да конвертирам всичко в руски рубли, тъй като не знаех стойността на лева. Знаех на колко се равняват руските рубли, затова всеки път, когато отивах някъде, да кажем ако избера 10 неща, преобразувах стойността им в ума си. Но след това осъзнах, че трябва да мисля в лева, не в рубли.

Какво правиш обикновено в сбободното си време?

Преди карантината гледах да се включвам в колкото се може повече дейности. Моите приятели доброволци, с които се запознах по време на обученията, често организираха разказване на истории, културни вечери и аз се опитвах да ги посещавам. Също имах и карта за спорт и почти всеки ден ходех на фитнес и практикувах йога. Освен това се занимавах и с правенето на видеа за канала ми в Ютюб.

Намираш ли доброволческия проект, от който си част, полезен за личностното ти развитие?

О, да, мисля че да. Започнах да разбирам по-добре себе си и станах наистина по-отворена. Тъй като живея в мюсюлманска република и имаме много ограничения, а тук можеш да правиш каквото пожелаеш, без някой да те съди, смятам че станах по-широкомислеща и също по-търпелива.

Имаш ли някакви планове какво искаш да предприемеш след края на проекта ти?

Не. (усмихва се)

Ами по време на проекта, би ли искала да попътуваш до някъде след карантината?

Иска ми се да посетя някои места, но като гражданин на Русия, нямам Шенгенска виза, така че може би ще пътувам само до Балканските страни, в които не съм била до сега, като Албания, Черна гора.

Би ли искала да дадеш някакви съвети на бъдещите доброволци?

Да се възползват максимално от самото начало, от деня в който пристигнат. Да бъдат инициативни, да споделят идеите си, да не чакат някой да им възложи задача, a те да проявяват инициативата.

Благодарим ти много Гюзел. От целия екип ти пожелаваме успех и още много незабравими преживявания.

С приятели на Рилските езера
“Жива библиотека: Прави храна, а не война”, Дом на киното, Ноември, 2019
Перкусионен кръг-работилница
“Жива библиотека” в Пловдив, септември, 2019
Пред Белградската крепост
 Posted by Monika at 13:07 Доброволчески дейности, Доброволчески новини, ЕДС новини Comments Off on Гюзел Гафанова – неспирно да разгръщаш себе си
 

Адекватното подпомагане на лицата търсещи и получили международна закрила или правилният път към тяхната интеграция в страната, която съдбата еотредила за техен втори дом е многопластов и сложен процес. Той изисква участието на много заинтересовани страни: държавни структури, неправителствени организации, бизнес сектора, местната общност, академичните среди. Ролята на последните е често пренебрегвана, но на практика – с огромен потенциал. Именно тя е движеща сила в представената по-долу менторска програма ТАНДЕМ, която цели да срещне студенти-ментори с лица, търсещи и получили закрила в България. Програмата отговаря на въпроса, който много млади хора често ни задават: “Какво мога да направя аз?”



Давам и получавам – изисквания към кандидатите и ползи от участието

Менторите, които търсим, трябва да отговарят на следните условия:
– да са студенти
– или ученици (11 или 12 клас)
– да споделят ценностите на доброволчеството
– да имат опит или желание за работа с хора от различни култури
– да са готови да участ нови неща – програмата предвижда начално обучение и среща за междинна оценка
– да имат възможност да провеждат срещите онлайн (при необходимост)
– да са отворени към света и да виждат в предизвикатекствата възможности за растеж и промяна.

Участието в програмата ще бъде възнаградено с много положителни емоции, нови знания и приятелства, както и със сертификат за участие. Всяка менторска двойка ще бъде подбрана съобразно заявените умения и желания на участниците, а двойките ще бъдат насърчени да проведат минимум десет срещи в периода 20 май – 30 август 2020 г. по график, съобразен с индивидуалните програми на двете страни. Гъвкавостта на доброволческата програма я прави възможна и удобна, както за натоварения график на студентите, така и забързаното ежедневие на бенефициентите.

Кандидатстване

Ако описанието на програмата ти е допаднало и ако си студент или ученик в 11/12 клас и имаш интерес да бъдеш ментор и да помогнеш със своите знания, умения и добро отношение на бежанците и търсещите закрила да се почувстват у дома си в България, моля попълни апликационната форма за ментори: Апликационна форма ментори.

Програмата е насочена към лица, търсещи и получили закрила, както и мигранти, които искат да затвърдят своите знания по български език, да научат повече за страната и българската култура, както и да обменят знания за своята култура и традиции, докато се забавляват в приятелска непринудена среда. Ако това си ти и искаш да намериш ментор, с който да направиш своя тандем, моля попълни Формуляра за участие за бенефициенти.

Краен срок: 15 май 2020 г. Ще се свържем с всички кандидати, а избраните ще поканим на кратко събеседване. Ако имаш допълнителни върпоси, не се колебай да се свържеш с нас на projects@cvs-bg.org или на +359 884 766 459.
Успех!

Програмата ТАНДЕМ е създадена като проект по време на студентски стаж в Български червен кръст на студент от магистърската програма “Социална работа с бежанци и мигранти” към Софийски университет “Св.Климент Охридски”, с ръководител проф. дпн. Сийка Чавдарова- Костова и ръководител на стажа г-жа Мариана Стоянова. Програмата се осъществява в сътрудничество от Си Ви Ес – България и Бежанско-мигрантската служба на БЧК, с подкрепата на ВКБООН България.

 Posted by Kathy at 15:50 Доброволчески дейности Comments Off on ТАНДЕМ – менторска програма набира студенти и ученици!
 

На връх Цветница имаме огромното удоволствие да ви срещнем с един красив и също толкова вдъхновяващ човек с име на цвете. Представяме ви Ралица, която е дългогодишен и отдаден доброволец. Човек, за който ще кажем, че споделя себе си 
с отворено, щедро, голямо сърце.

Един необикновен човек,  който не спира да открива Любовта и Доброто в света и в другите.

Здравей Рали и честит празник, благодарим ти още веднъж, че прие нашата покана. Ще ни разкажеш за начало малко повече за теб?

Аз ви благодаря за поканата и за възможността да доброволствам при вас. Казвам се Ралица Друмева, родена съм в София, но по душа съм гражданин на света, обичам да пътувам и да чета. Имам хуманитарно и икономическо образование, много харесвам децата, вероятно, защото съм едно непоправимо (не)пораснало дете. Преди за стана доброволец към „Проект бежанци“ си позволявах да пея само под душа, а за да се осмеля да говоря руски език ми трябваха поне две малки питиета.

От колко време доброволстваш, можеш ли да ни споделиш как е започнало всичко?

През 2011 година имах щастието да започна работа във Виемуър България ЕООД. Първият ми ден в компанията беше тийм-билдинг на Боровец, по време на който ние, служителите засадихме дръвчета и направихме беседка за отдих на туристите. Бях много впечатлена, че компанията насърчава служителите си да посвещават своите умения на социални каузи, които чувстват близки до сърцето си през работно време и по този начин да бъдат активни членове на обществото. Заедно с моите забележителни колеги съм се включвала в много и разбообразни изнициативи, посветени на грижа за животните, опазване на околната среда, подобряване състоянието на градската инфраструктура и междублоковото пространство, промотиране на равенството на половете в работната среда и обществото, посланничество на LGBTQ+ общността в България, организиране на клубове по програмиране за деца в неформална среда. През зимата на 2017 година в съблекалнята на една спортна зала в Люлин, случайно чух как една от дамите, с които трeнирах, разказваше, че е доброволец към „Проект бежанци“ и преподава математика и точни науки на децата от бежанските лагери в София. Спомних си, че преди много време бях обещала на себе си, че ако някой някога има нужда и желание да живее в България, аз ще се опитам да помогна това да се случи. Помолих жената да ми даде повече информация за „Проект бежанци“ и кандидатствах. За моя изненада и радост ме поканиха на интервю. Така се срещнах с паралелната вселена на всичко, което познавах до тогава – Катерина Стоянова. Поговорихме си. Споделих с Кати, че нямам никакви артистични заложби, но мога да съм полезна с преподаване на български и английски език. При разпределението на доброволците за летния семестър ми се падна да водя група по „Music and drama for children 6 to 12 years” (“Музика и театър за деца от 6 до 12 години”), а когато отидох за първи път във Военна рампа, (слава Богу с мен имаше опитен и изключително харизматичен и отдаден доброволец в лицето на Емили Рукс), разбрах, че ще се занимаваме с мъници на по 3, 4, 5 годинки, които не говорят друг, освен родния си език. Имах едновременно „сцена“ и „публика“, както и абсолютната си увереност, че нямам никакви артистични заложби, в допълнение на факта, че не говорех дoри и кюрдски език. Няколкото чифта тъмни очи вперени в мен с обезоръжаващата смесица от интерес, любопитство и (не)доверие, ме накараха да се поразровя по-надълбоко в собствената си същност и да открия, че тайната съставка на таланта е желанието. Така започна моята „музикална“ и „актьорска“ кариера. Последва преподаване на български език на възрастни в лагера в Очва купел, след което дойде редът на сесиите по културна ориентация в лагара във „Враждебна“, предназначени да помогнат на търсещите закрила да се приспособят по-добре към новата си обкръжаваща социална, икономическа и политическа страна, да им помогне да разберат как могат да рестартират живота си от самото начало по много различен начин.

А какво е за теб доброволчеството, какво те мотивира?

Работата с деца и сесиите по културна ориентация ме предложиха един нов и много вдъхновяващ прочит на начина, по който ние можем да преминаваме през живота. Накара ме да погледна на хората, бягащи от конфликтни зони, като на посланници на различна култура, различни принципи на общуване, на преговори, на търгуване, на бизнес отношения, които биха обогатили нашата общност. Помогна ми да обгатя знанията за собствената си страна и да осъзная колко сме благословени, че имаме възможност да живеем тук и колко отговорно трябва да се отнасяме към този дар от съдбата, когато го споделяме с онези, които правят своите първи стъпки като българи и европейци, след като са преминали през травмите на военните конфликти, крайната бедност, липсата на образование и здравеопазване, загубата на домове и близки хора. Най-голямата мотивация за всяко благородно дело винаги са били любовта и обичта. Моята мoтивация е любовта с цвят на канела и вкус на кафе с кардамон. Доброволчеството за мен е начин да бъдат построени мостове между различните култури и религии, да прегърнем многообразието, да надникнем в света на историята чрез изкуството и да експериментираме с креативността, за да създадем едно по-устойчиво и балансирано бъдеще за тези след нас.

Да бъде наистина за все повече хора. Наред с всичките ти доброволчески дейности, ти помагаш също така и като ментор на ЕКС доброволци. Какво те накара да станеш ментор?

Кати, разбира се 🙂 А Гюзел и Даша са хората, които ме срещнаха отново с моето 20 и няколко годишно „аз“, но във версията, която винаги съм си мечтала то да бъде, тяхната енергия, креативност и отвореност към света е заразителна и аз съм истински благодарна на съдбата, че кръстоса пътищата ни. Искрено мога да кажа, че всъщност те са мои ментори, а не обратно. Те ми припомнят красотата на руската реч и ме учат да живея със страст, с която не съм подозирала, че мога да открия у себе си. Надявам се, че престоят им тук ще е достатъчен да създадат трайни връзки с България и че те ще се връщат отново, а аз съм насреща да помагам това да се случи, защото им се възхищавам и ги обичам.

Без съмнение и те оценяват факта, че имат до себе си човек като теб. И като финал на нашето интервю няма как да не те попитам – какво послание би отправила към нашата аудитория?

Много хора мислят, че доброволците помагат на другите. Истината обаче е, че чрез доброволчеството човек протяга ръка първо на себе си, получава възможност да се изправи срещу своята несигурност и страхове и да дава най-доброто от себе си във възможно най-безопасната емоционална среда, основаваща се на взаимно уважение, зачитане, подкрепа, изслушване, обучение. Доброволчеството е предизвикателство към предразсъдъците и пътуване към себепознанието и личностното израстване, време да демонстрираш обич към себе си, защото си я видял в очите на тези, на които помагаш със знанията си, с това, че ги изслушваш и с които си си разделил парче шоколад. Бих казала, че всеки човек би трябвало да направи този подарък на себе си и да опита да бъде доброволец.

Благодарим ти Рали. От целия екип на Си Ви Ес ти пожелаваме още много доброволчески океани, в които да преоткриваш отново и отново даровете, които носиш в себе си, да ги споделяш с другите и на свой ред да им помагаш да откриват своите.

 Posted by Monika at 11:55 Доброволчески дейности, Доброволчески новини Comments Off on Ралица Друмева – един необикновен човек с голямо сърце
 

Тя е естествена, пряма, сърдечна и цветна – идва от историческите земи на Санта Мария да Фейра, Португалия с образование по Антропология и течащ към момента магистърски курс по Африканистика. Бианка решава да прекъсне за година следването си за да успокои бурните води на живота и да направи нещо значимо. Тя е само на 22, но трудно бихте й ги дали, защото тя вече има здраво изградени политически убеждения и е активен член на партия, заставаща зад защитата на човешките права.

В днешното интервю ви срещаме с Бианка, нейните вдъхновения и доброволчески опит в София.

Здравей Бианка, ще ни кажеш ли най-напред беше ли ти трудно да избереш проекта „Доброволчески кръгове“, имаше ли колебания между други проекти?

 Да. Когато търсех своя проект имаше и други проекти пред мен, разбира се, но когато видях,  „бежанци“ нещо сякаш ме повика, почувствах, че трябва да се отзова.  Спомням си, че кандидатствах след крайния срок и вътрешно си казвах – „добре, може пък и да опитам, нямам какво да губя“. Беше забавно, защотот Кат (човекът оркестър и председадет на Си Ви Ес) ми отговори: „Добре, но го направи днес, нямаме време“ и ето ме тук (смее се)

Готино, тоест ти си имала интерес да работиш с бежанци?

Да, да, може би, защото знаех, че бежанците, които имаме в България са от други държави ,не толкова от Африка, бях чела доста за ситуацията с тях покрай магистратурата и наистина ми се искаше да направя нещо по въпроса, исках да направя промяна за тях. Разбира се, малка промяна, защотото в момента не съм способна на повече, но да – когато видях проекта с бежанци си казах „добре, ще опитам“.

Беше ли ти лесно да се адаптираш към работата и живота в София. Това първото ти идване в София ли беше?

Да, и изобщо първото ми пътуване към  Балканите (смее се). Да, определено имах шокове, културни шокове, не големи, но все пак малки неща към които си винаги: „О, Боже мой…“ В началото не знаех как да се обръщам към хората по улиците, ако е същото имам предвид. Португалците са тип хора, които, как да кажа, те са супер мили, ние говорим много дори с хората, с които не се познаваме, а тук в България видях,  че е по-различно, може би в София, защото извън нея, по селцата – хората са много приветливи, отворени някак си. Така че, да, в началото беше малко трудно, но имах до себе си нашите, моите приятели и всичко беше наред. Ние си помагахме – „не прави това, прави това. “ (смях)

Имаше ли възможност да завържеш приятелства извън екипа на Си Ви Ес?

Да, направих много приятелства но не толкова много извън доброволческата атмосфера.

А какво те вдъхновява най-много от това, с което се занимаваш?

Честно да си призная – ходенето в бежанските лагери. Наистина съм благодарна и се радвам да ходя там дори и предвид наличието на езикова бариера. Оценявам силно възможността да говоря с тях, да правя дните им макар и с нещо малко по-добри (надявам се). Не знам – просто общуването, това, че се опитваш да дадеш частица от себе си и да получиш също и от тях. Естествено и останалата работа, знам че е необходима и наистина се наслаждавам на времето да подготвяме събития и да бъда част от тях. Хубаво е, когато събитие, за което сме говорили дълго и сме организирали, се превърне в реалност. Наистина е страхотно.

С голямо вдъхновение подготвяш и издаването на младежко списание като част от проекта ти тук, което да дава възможност на младите да изразяват своя глас и позиция. И си само на 22, решила си да дойдеш в напълно непозната за теб страна, с чужд език, за да помагаш на хора, които не познаваш. Със сигурност зад всичко това стои невероятна мотивация, ще ни разкриеш ли малко повече за нея?

Добре, ще се опитам да дам най-доброто от себе си (смее се). Мисля че, малко или повече, след като постъпих в университета започнах да ставам по-политически осъзната за света, особено към темата за човешките права. Така се включих в няколко колективни общности за дискутиране и дори се занимавах с малки доброволчеста, не толкова големи като Си Ви Ес или ЕДС, но малки събития за Палестина и ситуацията там, за да разговарям с хората, защото едно е да виждаш нещо от медиите, друго – да разбереш за него от самите хора, които са в тази ситуация. Наистина силно ми се искаше да правя нещо за другите. Не знам, това е всичко, което мога да кажа (смее се)

Благодаря ти. А имаш ли вече планове какво искаш да предприемеш след края на проекта?

Да, след края на този проект планувах (не е голям план), но си мислех да завърша магистратурата си, защото е нещо, което наистина искам да направя. Пиша дисертацията си и в момента съм наистина вдъхновена. Имам своето си време, за да бъда просто добър човек и малко да си отпочина. След проекта също бих искала да доброволствам, но ще имам нужда да си разделя времето между писането на дисертация и може би работа и доброволчество. Също ми се иска да кандидатствам за други проекти, може би по- неформални, просто да отида някъде и да помагам с каквото мога. Например, наистина ми допада да работя с общности, да правя кампании за набиране на средства, както и събития, които събират хората заедно за дискусии. Мисля, че това са повече моите сфери.

Това е чудено. А ако можеш да кажеш нещо на човек, който никога не е доброволствал в чужбина. Изобщо какви са ползите от това да бъдеш доброволец за теб?

Мисля, че ползите са многобройни и понякога нямаме времето да се замислим за тях, погълнати от всички останали неща, които се случват и стреса понякога да работиш в тези области, опитвайки се да направиш промяна в света, защото не е лесно, но мисля, че в края на краищата е невероятно. Срещнахме много хора от различни реалности, култури. Невероятно е да споделяш идеи с другите – планове, амбиции, мечти – просто невероятно. Ако някой се чуди дали да стане доброволец, бих казала – да – трябва да го направят и трябва да преодолеят страха да излязат извън зоната си на комфорт, защото е прекрасно и когато свърши, ще ни липсва толкова много.

Имаше ли нещо наистина предизвикателно за теб за тези 8 месеца от както си тук?

Може би студовете. Това беше нещо в повече за мен (смее се). Никога преди това не бях виждала сняг. Беше много забавано на първия снежен ден бяхме като деца: “Господи, това е сняг”. Но няколко дни по-късно вече се вайкахме, че не сме си подготвили дрехи (смее се). Разбира се, понякога е нужно да бъдем по-гъвкави, говоря най-вече за себе си. Мисля, че не рядко имаме различни очаквания и начини на комуникация, които може би не са най-удачния вариант да изразим в група, когато видим, че очакванията ни не срещат реалността. Като резултат можем да се натъжим, дори да изпаднем под стрес, да не сме толкова щастливи, но комуникацията е винаги ключът. Ако общуваме, ако се опитваме да бъдем вслушващи се, разбиращи – това е отговорът за всичко.

Това е прекрасно послание. Би ли искала да дадеш още някакви съвети към бъдещите доброволци?

Бих им казала да не се разстройват, когато видят, че нещата, които са си представяли не се случват, но от друга страна – да се опитат да направят нещо, нещо, което могат да видят – “мога да направя това”, “мога да говоря с моите приятели в организацията и мога да го случа дори да ми отнеме два, три, четири месеца”. Комуникацията е винаги отговорът да кажеш на хората над теб как се чувстваш, как би искал да правиш нещата. И също да поемеш инициативата в свои ръце – винаги е добра идея, защото ако седим и чакаме нещата да се случат на готово, никога нищо няма да се получи.

Благодарим ти Бианка за отделеното време и споделеност, беше удоволствие. Пожелаваме ти още много вдъхновения и удовлетвореност 🙂

Наслаждавайки се на Седемте Рилски езера
На партито на фондация ОPEN SPACE, събиращо всички доброволци от София
Под лъчите на Истанбул, спонтанно автостоп пътуване с моята приятелка Беа
Време за откривателства 🙂
 Posted by Monika at 16:37 Доброволчески дейности Comments Off on Бианка де Алмейда – да действаш от сърцето си
 

She is natural, forthright, warm and colorful, coming from the historical lands of Santa Maria da Feira, Portugal with a background of Anthropology and on-going master course in African studies. Bianca decides to take a gap year from her studies to chill a bit the pace of her life and to do something meaningful. She is just 22, but you can hardly guess so, as she already has firm political views and is an active member of a party, standing behind the defense of human rights.

In today’s interview we are introducing you Bianca, her inspirations and volunteering experience so far in Sofia.

Hello Bianca, will you tell us first was it difficult to choose this project, did you have any other options in mind?

Yes. Of course, when I was looking I saw other projects, but when I saw refugees I was like – “there is something calling me and I need to answer this”. I remember that I applied after time because the deadline had already passed and I was – “okay, maybe I will still try, I don’t have nothing to lose”.  It was funny because Kat said: “Okay, but do it today, we don’t have time” and here I am. (laugh)

Nice! So, you were interested in working with refugees?

Yes, yes, maybe because I knew that in Bulgaria the refugees that we have are from other countries not so much from Africa but still I was doing my Master and I was really reading a lot about it, about the refugees’ situation. And I wanted to do something about this, I wanted to make a change for them. Of course, a small change because I am not capable of doing much now, but yes, when I saw the project with refugees I was – “okay, I am going to try”.

Was it easy for you to accommodate to the work and the life in Sofia, was this your first time coming here?

Yes, it was my first time coming to the Balkans. (laugh) Yes, of course I had some kind of shocks, cultural shocks, not big ones, but still small things that you are always “Oh my God….” In the beginning I didn’t know how to approach so much people in the streets, if it is the same. I mean, Portuguese are kind of people that are more, I don’t know, like super nice, we talk a lot with others we don’t know so much and here in Bulgaria I saw some differences, maybe in Sofia, because outside in other villages in Bulgaria I saw people more receptive, let’s say. So yes, in the beginning it was a bit complicated but I had our, my friends, my peers and I think it was pretty much okay. We were helping each other – “Don’t do this, do this”. (laugh)

Did you have chance to make friends apart from the CVS team?

Yes, I made a lot of friends, but not so many out of the volunteer atmosphere.

What is the most inspiring thing for you in the work you are doing?

To be honest – going to the camps. I really appreciate going even with the language barriers. I am really grateful to have the opportunity to talk with them to make their days at least a little bit better, I am hoping so. And I don’t know – just communicating, trying to give them a bit of myself and receive as well. So, more in that sense, but of course the other type of work –  I know it is also needed and I really have good time preparing our events and being  there. It is nice when the event we are talking about for so many days becomes real. It’s super nice.

You are also passionate to launch a youth magazine during your project here giving voice to the young people to share themselves and their position. And you are just 22, you had decided to come to a completely different country with a new language to help other people that you don’t know. You certainly have a great motivation behind all of this, would you share a bit more about it with us?

Okay, so I will try to do my best. (laugh) Yes, I don’t know, maybe more or less from the time I entered university I started to become more politically conscious about the world, in general human rights. So I got involved in some collectives for discussions and I did even small volunteering. Of course small, I can not say so big like CVS or EVS. But small events about Palestine and the situation there, to talk to people from there, because one thing is to read from magazines, another is to understand it from the people that live in that context. I was really passionate to do something for the others. I don’t know, that’s everything I can say (smiling)

Thank you. Do you already have any plans what you want to do after your project?

Yes, after this project I was planning to (it is not a big plan) but I was thinking to finish my master because it’s something that I really want to do. I am writing my dissertation and right now I am more inspired. I have my time just to be a good person, to chill a bit. I want to do volunteering as well but I will need to divide my time with the writing of the dissertation and maybe working and volunteering. I also want to apply for other projects, maybe less formal volunteering – just going and helping with whatever I can. I really like, for example to work with communities in the way I gather fund raising and organizing events bringing people to discussion. I think that is more my field, let’s say.

That’s wonderful! And would you tell someone who has never been a volunteer before.? What are the benefits of being a volunteer according to you?

I think the benefits are a lot and sometimes we don’t have the time to think about the benefits when we are there, because there are so much things going on and it’s stressful sometimes to be in these kind of areas and to try to make a change in the world, because it’s not easy, but I think in the end it’s amazing. We met a lot of people from different realities, backgrounds, cultures. It’s amazing the sharing of ideas and other things like plans, dreams, ambitions, it’s really amazing. If a person is thinking should I become a volunteer, I think yes, they should for sure and they should overcome the fear of going out of their comfort zone because it’s amazing – yeah and in the end we will be missing it so much.

Was there anything really challenging for you during these 8 months since your coming here?

Maybe the colds. That was something extra for me (laugh) I never saw so snow before so. It was super funny the first day of the snow we were like kids “Oh my God that’s snow”. But after some days we were more I don’t have clothes prepared for these colds. (laugh) Of course, sometimes we need to become more  flexible, I talk for myself of course.  I think sometimes  we have different kind of expectations  and ways of communicating that cannot be the proper ways to talk in a group  and when we don’t see the things that we expect we can become a bit sad, maybe a bit more stressed, not so happy  but I think the communication is always the answer. If we communicate, if we try to be understanding – I think that’s the answer for everything.

This is a nice message. Are there any other tips you would like to share to the future volunteers?

,I’d tell them not to be sad if they see sometimes that the things they imagine don’t happen but on the other hand for them to try to make some things happen, things that can see – this I can do, this I can talk with my mates in the organization and I can make it happen even if it takes me two, three or four months to happening. Communication is always the answer to tell your superior others how do you feel, how do you like to do these things . And to take initiative is always a good idea because if we sit and wait for someone to bring us the things that we want that might never happen.

Thank you Bianca for your time and sharings. It’s been a pleasure. We wish you many more inspirations and fulfillment.

Enjoying Rila’s lakes
At the party of Open Space Foundation, gathering all the volunteers in Sofia
Under the Sun of Istanbul, a spontaneous hitch-hike trip with my mate Bea
Discovering Bulgaria 🙂

 Posted by Monika at 16:26 Доброволчески дейности Comments Off on Bianca de Almeida – to act from your heart
 

If you’ve been inside for days on end amid the COVID-19 pandemic, you might be getting a little stir-crazy — or at the very least, feeling bored. This is why our ESC volunteer Anna decided to prepare a list of ideas to add some structure and fresh colors in your days while you are staying at home.

  1) Try TikTok:

This is entertaining app of a short-form mobile video where you can dance, learn choreographies and it is also a great way to do exercises. The mission of this app is to inspire creativity and bring joy. Check it out here: https://www.tiktok.com/home/

  2) Become a Master chef:

You can use your time to learn a few recipes and create a meal to be proud of.

  3) Read a book:

If you are looking for things to do while you are stuck at home then reading is perfect. It is relaxing for you and easy to get yourself immersed in. Where you have some recommendations:

https://www.jessicawayne.com/free-and-99cent-reads, http://www.openculture.com 

  4) Listen to music:

There is music for all moments (do sports, party, relaxing…) There are several apps that you can download and enjoy the music. Spotify, Deezer, YouTube…This is a website where you can listen to the radio from all over the world: http://radio.garden/visit/wolverhampton/hLYmBNlA

  5) Do sports:

It is important to do sport during there days because you spend a lot of hours without moving your body. These days you can find a lot of Gyms and personal trainers that are doing free classes on his social media.

  6) Watch movies, documentaries, and series:

A great option to entertain yourself. You can use Netflix, HBO, Amazon Premium, Youtube…

  7) Phone a friend:

You can call your friends and keep in touch with them. There is several apps: Skype, Zoom, Hangouts, Houseparty…

  8) Be positive:

It is very important to have a routine. Make your bed, cook healthy recipes, clean your house, wear comfortable clothes but not pajama :D…

  9) Enroll in a course:

Have you wanted to learn something new? Now is a great time to make a start. There are some learning programs you can access from your computer or phone.   https://www.coursera.org/ https://www.edx.org

  10) Take a break from the news:

It can be really overwhelming to hear all the time updates about the coronavirus. It is important to stay informed but sometimes it is good to limit our social media exposure and to have our personal space. Take a break and spend the time on another activity, such as those we have suggested here.

 Posted by Monika at 11:36 Доброволчески дейности, Доброволчески новини Comments Off on How to stay uplifted during quarantine – part 2
 

Staying at home has its wonderful benefits, but the very point is to take advantage of them. With this idea to heart our ESC volunteer Giuzel took special time to make a list of her Top recommendations for contests with valuable prizes and scholarships you shouldn’t miss out 🙂

  • Film contest “Let’s talk about water”

Share your visual story about water science for a chance to win $10,000 and have it   featured at a festival in June 2020!

    Deadline: 30th April

    More info: https://www.letstalkaboutwater.ca/waterfilmprize

  • VI International Summer School “Modern Quantum Chemistry Methods in Applications”

Great opportunity for students, graduate students and young researchers who want to master contemporary methods of physical and quantum chemistry. Real urgent problems will be solved under guidance of leading Russian and foreign scientists.

    Deadline: 1st July

    More info: http://comphyschem.ssau.ru/en/quantum-chemistry-school

  • Science without Borders® Challenge

The Science Without Borders® Challenge is an international art contest that engages students to promote the need to preserve, protect, and restore the world’s oceans and aquatic resources. This annual contest inspires students to be creative while learning about important ocean science and conservation issues. The Challenge is open to primary and secondary school students 11-19 years old, with scholarships of up to $500 awarded to the winning entries.

    Deadline: 20th April.

    More info: https://www.livingoceansfoundation.org/education/science-without-borders-challenge/

  • Thirteenth International COMPOSTELA Prize for Picture Books

The contest  is open to all publications included in the picture book category: a book in which the story is told through images, or through images and text.    The contest aims to promote the literary and artistic production of books for children and young adults.

    Deadline: 30th April

    More info: http://www.kalandraka.com/en/premio-compostela/

  • Nikon’s competition  “Small World in Motion”

The contest is open to anyone with interest in microphotography to submit their videos, movies or digital time-lapse photography taken under a microscope.

    Deadline: 30th April

    More info: https://www.nikonsmallworld.com/galleries/small-world-in-motion/swim-infoPro carton young designers award 2020

  • Pro carton young designers award 2020

This is one of Europe’s leading annual young talent competitions for packaging design. It also plays a pioneering role in promoting sustainability as it focuses exclusively on cartonboard design!

    Deadline: 14th May

    More info: https://www.procarton.com/awards/pro-carton-young-designers-award/2020/

  • International photography prize for women “Prix Virginia”

Awarded every two years since 2012, The Prix Virginia is the first photography prize exclusively reserved for a woman photographer, regardless of her age or nationality.   

Deadline: 7th May

    More info: https://www.prixvirginia.com/?lang=en

  • Allard Prize Photography Competition

Photographers are encouraged to submit entries year-round. They should reflect themes of courage and leadership, human rights and/or anti-corruption.

    Deadlines: 1st May and 1st November

    More Info: https://www.allardprize.org/photography-competition

  • Ecuador Poster Bienal 2020

The categories for posters are: Advertising Posters, Social, Political and Cultural posters, Posters by Students, Animated Poster, “Visit Ecuador”.

    Deadline: 1st May

More info: https://ecuadorposterbienal.com/concurso/

  •  Submit Art – 2021 Exhibit

 Artists possess a powerful tool to evoke social change. Without uttering a single word, they can enlighten, educate and affect change around the world. “Embracing Our Differences” invites participants in the co- creation a society where diversity is embraced and individuality is celebrated. Become a part of this change by submitting your original art to “Embracing Our Differences” and its annual international outdoor juried art exhibit.The 2021 exhibit will be on display January 20 through April 1, 2021 at Bayfront Park in downtown Sarasota, Florida. Since 2004, the exhibit has hosted over 3 million visitors plus another 360,000 students for a very unique opportunity to experience the importance of diversity and inclusion in our lives.

    Deadline: 7th October

    More info: https://www.embracingourdifferences.org/submit-art/#/

  • International Essay Contest for Young People

This annual essay contest is organized in an effort to harness the energy, creativity and initiative of the world’s youth in promoting a culture of peace and sustainable development. It also aims to inspire society to learn from the young minds and to think about how each of us can make a difference in the world.

    Deadline: 15th June

    More info: https://www.goipeace.or.jp/en/work/essay-contest/

  • She is More: A global celebration of the value of women through art

The value of a woman, like art, is beyond what the eye can see. A woman is one of the most dynamic individuals who often simultaneously assumes the role of a caretaker, businesswoman, problem-solver, financier, peacemaker, teacher and community-builder. This competition will celebrate the spirit of everyday women by capturing their courage, strength, passion, empathy and overall value to the world we live in through art.

    Deadline: 25th May

    More info: https://iixglobal.com/she-is-more-competition-guidelines/

  • Model Young Package 2020. Personal care

The 25th year of jubilee of The Model Young Package 2020 competition brings up a pressing issue – Personal Care in our globalised and connected world. Designers from all around the world are invited to create a modern packaging that is sustainable and contributes to improving the quality of life at the same time. The competition is organized by Czechdesign for Model Group and is awarded 6,200 euro prizes in total. Moreover, it allows participants to compare their designs in international competition and get an appraisal from distinguished industry experts.

    Deadline: 11th May

    More info: https://young-package.com/en/model-young-package-2020-personal-care/

  • International photo contest “Women in basketball”

    Deadline: 30th May

    More info: https://photocontest.fiba.basketball/en/contest-2020

 Posted by Monika at 15:33 Доброволчески новини Comments Off on How to stay uplifted during quarantine – part 1
 
Photo credits: Robert Keane

Времето, което имаш на разположение вкъщи има своите невероятни преимущества – въпросът е как да се възползваш максимално от тях. За тази цел нашата ЕКС доброволка Гюзел направи специално проучване, селектирайки нейните Топ предложения за конкурси със страхотни награди и стипендии.


1. Видео конкурс “Да поговорим за водата”
Можеш да спечелиш 10 хил. долара и да видиш творението си  на големия екран.
Краен срок: 30.04
Научи повече: https://www.letstalkaboutwater.ca/waterfilmprize
 
2. VI-то Международно лятно училище “Модерни химични квантови методи в приложение”
За завършили и настоящи студенти, специализанти и изследователи, които искат да задълбочан познанията си по квантова химия под ръководството на руски и чуждестрани учени.
Краен срок: 1.07
Научи повече: http://comphyschem.ssau.ru/en/quantum-chemistry-school

3. Арт конкурс – предизвикателство “Science without Borders® Challenge”
Ако попадаш във възрастовата граница 11-19 години и се интересуваш от темата за опазването и съхранението на водното богатство на планетата, това е конкурсът, който ще те вдъхнови да учиш, докато твориш.
Краен срок: 20.04
Разбери повече: https://www.livingoceansfoundation.org/education/science-without-borders-challenge/

4. XIII-ти Международен конкурс за книги с илюстрации COMPOSTELA
В две категории – поредица от илюстрации, разказващи история със и без текст. Конкурса цели поощряване на грамотността сред децата.  
Краен срок: 30.04
Научи повече: http://www.kalandraka.com/en/premio-compostela/

5. Конкурсът на Никон “Малък свят в движение”
Ако си любител на микрофотографията, можеш да изпратиш своя кратък филм, time-lapse видео или дигитално изображение и да участваш в разпределението на никонските награди.
Краен срок: 30.04
Разбери как: https://www.nikonsmallworld.com/galleries/small-world-in-motion/swim-info

6. Конкурс за млади дизайнери “Pro carton young designers award 2020”
Имаш идея, с която един кашон може да бъде по-устойчив – това е конкурсът за теб!
Краен срок: 14.05
Разбери повече: https://www.procarton.com/awards/pro-carton-young-designers-award/2020/

7. Международен фото конкурс за жени “Prix Virginia”
Първият конкурс за талантливи фотографки без значение от тяхната възраст и националност.
Краен срок: 7.05
Разбери повече: https://www.prixvirginia.com/?lang=en

8. Конкурс за фотографии Allard Prize Photography Competition
Тематиката на изпратените изображения трябва да бъде съсредоточена около човешките права и борбата с корупцията
Краен срок: 1.05 и 01.11
Разбери повече: https://www.allardprize.org/photography-competition

9. Конкурс за плакати Ecuador Poster Bienal 2020
Краен срок: 1.05
Разбери повече: https://ecuadorposterbienal.com/concurso/

10. Арт изложба “Приемайки нашите различия”
Краен срок: 7.10
Научи повече: https://www.embracingourdifferences.org/submit-art/#/

11. Международен конкурс за есе
Краен срок: 15.06
Разбери повече: https://www.goipeace.or.jp/en/work/essay-contest/

12. Арт конкурс “Тя е повече”
Краен срок: 25.05
Разбери повече: https://iixglobal.com/she-is-more-competition-guidelines/

13. Конкурс за продуктов дизайн на тема продукти за лична грижа с фокус върху устойчивото развитие
Конкурсът се организира за 25-та година, а общата стойност на осигурените наградите е 6200 евро
Краен срок: 11.05
More info: https://young-package.com/en/model-young-package-2020-personal-care/

14. Международен фото конкурс “Жените в баскетбола”
Краен срок: 30.05
Научи повече: https://photocontest.fiba.basketball/en/contest-2020

 Posted by Monika at 14:36 Доброволчески новини Comments Off on Как да останеш зареден по време на карантина – част 1
 

Тя идва от слънчев Мадрид с куфар пълен с усмивки, оптимизъм, шеметни автостоп истории и нестихващ заряд, за да се включи в проекта “Доброволчески кръгове”, част от програмата Европейски корпус на солидарността, водена от желанието си да внесе положителен отпечатък в живота на бежанците. За своите 25 години Беа има зад гърба си бакалавър по Психология и магистърска степен по Международна солидарна дейност. Бивайки доброволец, подкрепящ жени, замесени в проституция, тя мечтае да работи в сферата на насилието основано на пола, подкрепяйки жени, станали жертва на трафика на хора.

В днешното интервю ви представяме Беа и нейния доброволчески опит и живот в София – такива каквито са.

Здравей Беа, ще ни разкажеш ли най-напред как се озова добровелец тук?

Имах голямо желание да работя с бежанци. Във времето, когато търсех проект, по който да замина, нямаше толкова много възможности за това. Освен проекта “Доброволчески кръгове” в София се бях спряла на още два – в Словения, в център за хора с ментални увреждания и в Стокхолм, като социален работник на бежанци, който им помага да си намерят работа. Тъй като желанието ми беше най-вече свързано с това да работя с бежанци, трябваше да избера между София и Стокхолм. Изобщо не ми се искаше да умирам от студ, така че София ме привлече повече – лесна за пътуване, не толкова структурирана, стриктна, леко хаотична, неподредена – точно като мен – аз съм разхвърляна и неподредена – така че градът и проектът бяха добра комбинация за мен.

Изпита ли някакви трудни моменти в адаптацията и работата си?

Като цяло не. Най-голямото предизвикателство за мен беше да се приспособя към работата в офис. От самото начало дойдох с много енергия и исках веднага да започна да се залавям за работа, но в хода на самия процес, всеки вижда, че нещата изискват време, за да се обмислят добре, да се планират преди да се осъществят. Така че трябваше да се науча как да бъда търпелива. Още нещо, което беше трудно за мен, беше да осъзная, че тук към 9-10 часа вечерта няма много хора по улиците, в Мадрид е точно обратното – градът е наистина оживен. Хората са също по-отворени. Тук забелязах два типа хора – студените и подозрителни и по-приветливите. Аз съм много отворен и сърдечен човек, но определено не ми e лесно да завързвам контакти, например по време на уъркшопите, които посещавам, хората предпочитат да си говорят на български, а пък аз не говоря особено много езика. Но София ми харесва, защото атмосферата й е по-свободна – шофъорът на автобус може да спре неочаквано, за да отскочи да си вземе кафе – виждала съм това и наистина ми харесва.

Наред с цялата ти доброволческа дейност в Си Ви Ес, ти си много активна и в различни други инициативи, ще ни разкажеш ли малко повече за тях?

Да, най-напред исках да подкрепя проекта на Каритас в Бусманци. Станах част от организацианния екип на феминисткия марш за 8-ми март. Част съм от неформална група, повдигаща вниманието към ситуацията с бежанците на границата. Кауза – към която искам да се присъединя също – е “Петъци за бъдеще”.

А как прекарваш свободното си време?  

Аз съм много социален човек. Обичам да съм сред хора. През свободното ми време излизам с момичетата, посещавам културни събития, барове, пътувам, танцувам – ходя на класове по салса, готвя много и се включвам в различни инициативи, свързани с равенството на половете.

Имаш ли някакви планове какво искаш да правиш след края на проекта ти?

Не искам да мисля твърде много за това. Иска ми се да продължа да пътувам и да работя в различни държави. Да си намеря проект в Латинска Америка и да опозная тази част на света, също и Индия в някакъм момент. Ще ми се да съчетая частта с пътешествията с нещо по-организирано, но не и ангажимент за цяла година.

Би ли искала да отправиш някакви съвети към бъдещите доброволци?

Да, абсолютно! Най-напред нека почувстват какво наистина искат, да се подготвят психически и да подредят приоритетите си – дали е ученето на нов език, придобиването на работен опит в определена сфера, срещите с нови хора, какво наистина искат да развият. След това да съберат възможно най-много информация преди да кандидатстват.

Често казват за доброволческия опит в чужбина, че е преживяване, което те трансформира изцяло. Какво е твоето мнение?

Лично в моя случай, нямам толкова ясно усещане за “преди” и за “след”, въпреки че се опитвам да наблюдавам. Може би това усещане ще се появи, когато съм отново вкъщи, но сега с цялата криза около корона вируса, нямам идея какво ще стане с проекта. Въпреки всичко мога да кажа, че идването ми в София радикално промени моя живот, а също и този на моите приятелки, защото се преместихме в нова страна с нов език, започнахме нов проект с нови хора, имаме нов дом и още куп други новости…

Чувстваш ли се променена по някакъв начин, намирайки се вече към средата на проекта си?

Мисля, че осъзнах, благодарение на работата в екип и съвместното съжителство в апартамента, че не съм толкова гъвкава колкото си мислех и затова сега се опитвам да развия в себе си повече търпение. Наистина е лесно да обвиняваш другите преди да погледнеш в себе си, но това не е положителна черта. Научих и много други неща за себе си, озовавайки се в цялото това ново положение да съм тук. Така че, за момента бих казала, че промените в мен са на ниво самопознание и саморефлексия. Дойдох в България, за да предизвикам себе си и да придобия самочувствие като професионалист и това е нещо, по което още работя – надявам се да имам възможността да развия своите идеи и да се чувствам горда и удовлетворена от работата и уменията си.

Сигурни сме, че ще успееш. И за финал на нашето интервю, можеш ли да дадеш своите първи асоциации на думите: доброволчество, млади хора, българи, кисело мляко?

Доброволчество – солидарност, емпатия, мултикултурност

Млади хора – бъдеще, възможности, развитие

Българи – рулетка

Кисело мляко – йогурт хаха

Благодарности за споделеността и отделеното време Беа. От целия екип на Си Ви Ес ти пожелаваме късмет и още много пъстроцветни ДОБРОтворчества

Автостоп история с неочаквано щастлив край
“Зимен детски фест” с игри и подаръци за децата от трите бежански лагера.
Human library (“Жива библиотека”) под надслов “Прави храна, а не война”
В разгара на ДОБРОФЕСТ (11.12.2019)

Проект “Доброволчески кръгове” (2018-2-BG01-KА125-048262) се реализира с подкрепата на Програма Еразъм+ на ЕС и Център за развитие на човешките ресурси. 


 Posted by Monika at 13:05 Доброволчески дейности, ЕДС новини Comments Off on Беатрис Синтас Кантареро – да изразяваш смело гласа си
 


Винаги, когато наближи март… нашият екип започват да бълбукат киномисли и доброволчески страсти. Причината за това е една и тя се казва София Филм Фест! Има само един начин да разбереш какво точно е усещането – включи се в доброволческия екип!

През тази 2020 ще отметнем 11-тата година, в която Си Ви Ес – България набира доброволци за София филм фест. Датите на 24-то издание на Международния фестивал са 12-22-31 март. 

Си Ви Ес – България и София филм фест търсим нови, енергични, ентусиазирани и отдадени човечета, които да приобщим към вече немалката общност от доброволци, която заедно създаваме от 2010 година насам. За да се включиш във феста не е нужно да си киноман, а трябва да си ДОБРОман – важно ни е да покажеш отношение, гъвкавост, добро настроение и отговорност! 

Период на доброволчеството: 2 – 31 март 2020 г.

Какви са доброволческите задачи и отговорности?

За повече от  десет години доброволците се превърнаха в една от многото магии на София филм фест, с привнасяне на разнообразие, колоритност и дух. Доброволческото участие включва, но не се ограничава само до посрещане на кино зрителите в салоните; разпространение на информация и материали из София в любимите места за отдих или питие; топло отношение и помощ на международните гости, търпение и усмивка при раздаването на акредитации; разговори с посетителите след филм, състезаващ се в Награда на публиката; неизменната подкрепа при провеждането на съпътстващите събития и не на последно място – създаване на неповторимо настроение по време на вечерните партита.

Кога се доброволства?

Времето е плаващо в зависимост от програмата на феста и на съпътстващите събития. Фестивалът расте всяка година, така че възможностите, но и задълженията се разнообразяват.

Работа ще има между 10:00 и 23:15 ч., а за някои от партита задълженията са и до ранни зори. Доброволците работят по предварително уточнен график, съобразен спрямо лични дневен план. Ще разчитаме на гъвкавост и готовност за включване в извънредни и непланирани дейности. А междувременно ще се забавляваме, ще гледаме кино и слушаме добри български изпълнители!

Защо да бъдеш доброволец?

Във формуляра за кандидатстване ти задаваме този въпрос, защото личната мотивация за участие може да е съвсем различна. 

Досега най-честата причина за доброволстване е била възможността да обогатиш аудио-визуалната си култура, като гледаш редица филми, които идват за първи път в България. За други срещата с кино творци от световна класа и с особен поглед върху живота са магнитът, който ги привлича към СФФ. От опит можем да кажем, че атмосферата е фестивална – има много тичане, действие и вземане на бързи решения, но като във всяко творческо събитие ще се сблъскаме и с промени в последния момент, чакане, емоции… Не на последно място със Си Ви Ес – България може да преживеете още много доброволчески мигове – ще научите какво са доброволческите лагери, Европейски корпус на солидароността, младежки обмени… Убедени сме, че ако решиш да кандидатстваш, ще допринесеш със своята отговорност, ентусиазъм и желание да се включиш към семейството доброволци на София филм фест.

Тази година те каним на едно много специално събитие, което ще съпътства процеса на създаване на екипа – “Кино Куиз за Кино Доброволци”, което е отворено за всички кандидат-доброволци и ще се проведе в Дома на Киното на 20-ти февруари от 19:00 часа. Под формата на въпроси, звуци и изображения ще се потопим в света на седмото изкуство и ще се запознаем с част от бъдещия екип в приятелска и неформална обстановка.

Подробно описание на позицията и формуляра за кандидатстване може да намериш по-долу:

Описание на доброволческата позиция

Формуляр за кандидатстване

Крайният срок за кандидатстване е 25 февруари, 17:00 ч.! Побързай!

 Posted by Kathy at 11:35 Доброволчески дейности Comments Off on Бъди доброволец на 24-ия София филм фест със Си Ви Ес – България